Да се ограничи достъпът на деца до социалните мрежи е лесно, но недобро решение

Забраната на TikTok или ограничаването на достъпа на деца до социалните мрежи няма да реши сама по себе си проблема с радикализацията и насилието сред младите хора. Това коментира пред Радио Пловдив доц. Златогор Минчев, експерт по киберсигурност и директор на Съвместния център за обучение, симулации и анализи към БАН.

Темата придоби допълнителна острота след последните случаи на тежко насилие и данните за контакти на младежи с неонацистки и крайно радикални организации.

Според доц. Минчев самата идея да се налагат тотални забрани не е добра, защото младите хора биха потърсили друго пространство за общуване и изява.

„Когато на децата им забраниш нещо, то става по-интересно. По-скоро трябва да формираш поведение и контекст, в който те да използват технологиите по различен начин“, коментира експертът.

Той посочи, че много по-ефективен подход би бил филтрирането на съдържание според възрастта и профила на потребителите, така че до децата да не достигат групи и материали, свързани с насилие и радикални идеологии.

По думите на Минчев технологични възможности за такъв контрол съществуват. Доставчиците и самите социални платформи разполагат с инструменти за профилиране и филтриране на съдържанието, а с помощта на изкуствен интелект комуникации и публикации могат да бъдат анализирани в реално време.

„Всякакво съдържание в интернет с помощта на инструменти с изкуствен интелект може в реално време да се мониторира“, обясни той.

Експертът напомни, че подобни технологии вече се използват при антитерористична превенция. Според него обаче подобен контрол е скъп и изисква инвестиции както от страна на държавата, така и от големите технологични компании.

Минчев подчерта, че в Европа вече съществуват регулации като Общия регламент за защита на данните и Акта за цифровите услуги, но според него големият въпрос е доколко правилата реално се прилагат и спазват.

„Големият проблем на радикализацията не са технологиите като такива, а вътрешните причини за това“, заяви той.

Социалните мрежи по-скоро предоставят среда, в която вече съществуващи проблеми могат да се развият и усилят. Ако младите хора не са достатъчно ангажирани с градивни дейности в реалния живот, те много по-лесно търсят принадлежност и признание във виртуалното пространство, включително в крайни общности.

По думите на Минчев паралелният дигитален свят е особено привлекателен за младите, защото е по-динамичен, интересен и предоставя усещане за приемане. Това важи още повече с развитието на чатботовете, изкуствения интелект и новите смарт устройства.  Там ви приемат и това може да бъде използвано от крайни течения с разрушителна цел.

Доц. Минчев подчерта, че родителите имат технически възможности да следят поне част от дигиталното поведение на децата си. Чрез специализиран софтуер могат да се контролират времето, прекарано онлайн, използваните приложения и в определена степен обменяното съдържание.

Според него проблемът е, че този контрол изисква време и активно участие от страна на родителите.

Той обаче предупреди, че само техническият надзор няма да бъде достатъчен.

„Социалният и психологическият момент е по-дълбок. Опитът на тези младежи да се покажат пред обществото под някаква форма и да получат признание е всъщност основата на проблема“, каза експертът.

Затова според него основната задача е обществото, семейството и държавата да предложат на младите хора смислени и градивни форми за участие и изява.

По отношение на възможностите на службите доц. Минчев заяви, че те разполагат с необходимия експертен капацитет, но е нереалистично да се очаква да наблюдават всеки отделен гражданин. Според него по-ефективно решение е засиленото сътрудничество между институциите, държавите и големите технологични компании.

Той даде пример с Telegram, който продължава да бъде важен комуникационен канал във войната в Украйна, и постави въпроса не толкова дали подобни платформи могат технически да бъдат регулирани, а доколко има политическа и институционална воля това да бъде направено.

„Не мисля, че която и да е държава по света има капацитета без подкрепата на големите корпорации да постигне пълен контрол върху комуникационните канали“, посочи Минчев.

Затова според него са необходими и общоевропейски законодателни решения, както и много по-активно участие на самите платформи и интернет доставчици.

Изводът му е, че забраните сами по себе си трудно могат да бъдат работещо решение. По-важни са превенцията, дигиталната грамотност, родителският контрол и създаването на среда, в която младите хора да използват технологиите за градивни, а не за разрушителни цели.