Популацията на кафявата мечка расте безконтролно

Над 100 кафяви мечки вече обитават целогодишно територията на Държавното ловно стопанство "Кормисош“, при 40–50 в предишни периоди. Увеличената популация и обезлюдяването на високопланинските селища водят до все по-чести срещи на животните с хората и до щети. Това заяви пред Радио Пловдив директорът на стопанството инж. Костадин Радков.

Повод за разговора беше последният случай над асеновградското село Сини връх, където кафява мечка нанесе сериозни щети на пчелин, разположен на около 1250 метра надморска височина. По данни на собственика са унищожени 47 кошера и 54 пчелни семейства, а загубите се оценяват на около 5300 евро. Сигнали са подадени до институциите, включително до ДЛС "Кормисош“.

По думите на Радков нападенията на мечки над пчелини и стопанства зачестяват основно в два периода – рано напролет и в края на лятото и началото на есента.

"В момента кафявата мечка се стреми да натрупа маса, с която да може да изкара хибернацията – зимния сън“, обясни той.

Радков се съмнява и че мечката действително е изяла всичките посочени около 150 килограма мед. При разбиването на кошерите част от продукцията неизбежно е била унищожена.

Фактът, че животното многократно се е връщало на едно и също място, обаче е напълно обясним.

"Тя знае, че там за нея има лесна храна и няма естествен неприятел, който да я прогони. Тази мечка вече не изпитва страх нито от хората, нито усеща някаква опасност, за да спре да се връща там“, коментира Радков.

Според директора на ловното стопанство една от основните причини за зачестилите щети е сериозното увеличаване на популацията на кафявата мечка.

Той посочи, че като защитен вид кафявата мечка не подлежи на обичайната регулация, което затруднява поддържането на популацията в определени екологични граници.

По наблюденията му има промяна и в размножаването. Ако преди е било обичайно една женска да води едно или две мечета, сега в района все по-често се наблюдават майки с по три или четири малки.

Друг фактор е обезлюдяването на високопланинските райони и изчезването на традиционния поминък.

"Вече няма този поминък, животновъдството, няма ги хората по гората и мечката не е обезпокоявана“, обясни Радков.

Това според него позволява на животните все по-често да навлизат в и около населените места. Така срещите между мечки и хора, които винаги са съществували, вече стават значително по-чести.

От миналата година се извършва ДНК мониторинг на кафявата мечка чрез изследване на събрани екскременти. Целта е да се получат максимално достоверни данни за реалната численост на вида в страната.

"Това е вечният въпрос – колко са мечките в България. Не да казваме повече или по-малко, а да стигнем до действителна цифра и оттам нататък да се предприемат действия и мерки“, каза директорът на „Кормисош“.

Според него е необходима и по-добра проследяемост на отделните животни, за да може да се намалят опасните контакти с хората.

"За момента това е може би най-ефикасното средство за ограничаване на щетите, особено при пчелините. Но трябва да се стигне и до регулация на тази популация“, категоричен е директорът на ДЛС "Кормисош“.