Живопис и дирижабъл над Римския в Седмицата на съвременното изкуство

Съвременното изкуство като огледало на времето, намеси в публичното пространство и среща на артисти от България и Европа – това предлага тазгодишното издание на Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив. Темата е „Бъг в реалността“ – своеобразен опит да се улови усещането за свят, в който грешката, абсурдът и нарушаването на нормалния ред все по-често изглеждат като ежедневие.

Една от особеностите на тазгодишното издание е засиленото присъствие на живописта. Освен това място в експозицията намират и видео инсталации, дирижабъл над Римския стадион, погребална маска, която прави препратка към съвременната политика, както и икона с глава на насекомо. Според Миразчиев не използваната техника е важна, водоещо е посланието, защото то говори на езика на настоящето, реагира на съвременните проблеми.

Кураторът на проекта Емил Мирзчиев, който повече от три десетилетия работи за развитието на съвременното изкуство в Пловдив, определя селекцията като изключително силна. Сред участниците има автори от Израел и Германия, както и български художници, работещи извън страната.

Още с влизането в изложбеното пространство зрителят попада пред силно видео произведение. То трябва да бъде представено на три екрана, но заради особеностите на изложбеното пространство се налага да бъде адаптирано.

Въпреки ограниченията, артистите се възползват от спецификата на сградата и създават произведения, които са свързани с конкретното място. Такъв е случаят с инсталацията на Антон Стоянов. Художникът използва геометрията на коридора и съществуващата архитектура, за да наруши привидния ред на пространството. Огледалните му живописни произведения и изображенията на светци с глава на насекоми поставят въпроса за отношението на човека към света около него и към онова, което възприема като различно или отблъскващо.

Емил Миразчиев показва бъговете в политиката чрез телевизионни екрани, които не предават ясно картината.

Темата „Бъг в реалността“ излиза и извън изложбената зала. Публичното пространство отдавна е важна част от Седмицата на съвременното изкуство, особено след затварянето на Баня „Старинна“ – мястото, в което в продължение на години се развива форматът, отбеляза Миразчиев.

Една от най-видимите намеси тази година е свързана с прословутите автомати за продажба на билети за градския транспорт в Пловдив. Художественият жест, при който един от тях е превърнат в своеобразен „златен билет“, превръща конкретен градски проблем в произведение на изкуството.

Зад намесата стои идеята автоматите да бъдат видени като паметник на нещо, което не се е случило. В контекста на изложбата те се превръщат и в пример за това как съвременното изкуство може да променя значението на един обект само чрез смяна на контекста. Припомням, че малко след като машина за електронни билети на спирката на площад Съединение беше позлатена, от общината я премахнаха. Инсталацията е дело на Севдалина Кочевска и с нея започна Седмицата на съвременното изкуство.

Сред акцентите извън изложбеното пространство е  гигантска надуваема фигура с флуидна, обтегаема форма, наподобяваща дирижабъл. В по-малък вариант тя е представена в изложбата, а в мащаб от около 20 метра е замислена за Римския стадион. Тъмната фигура ще влезе в диалог с археологическата среда и културното наследство, като внесе в пространството съвременно послание, без да нарушава историческата му тъкан.

Сред участниците е и художникът Касимир Добрев, който представя работа, свързана с темата за нагона – не само като сексуално желание, а и като инстинкт за самосъхранение, движение и оцеляване. Добев е сред артистите, участвали още в първото издание на Седмицата през 1995 година. За него събитието е част от историята на българското съвременно изкуство, започнала през 90-те години с нов тип художествено мислене и изказ.

Международното участие също е съществена част от програмата. Сред авторите е художничка от Израел, която представя видео, заснето като своеобразен парад от хора, движещи се по маршрут, без да докосват земята. Работата, създадена през 2018 г., днес придобива нови значения на фона на несигурността и кризите, през които преминава светът. Въпреки трудния контекст авторката вижда в нея и оптимистична възможност – хората да продължат заедно, използвайки въображение и изобретателност.

В изложбата участва и Стоян Дечев с три произведения, които разглеждат различни измерения на политическите и обществените „бъгове“. Една от работите е свързана с тракийското наследство и представлява бронзова реплика на погребална маска на тракийски владетел, превърната в намек към съвременна политическа фигура - Пеевски. В „Черно море. Море от черно“ художникът представя триизмерна диаграма на морето и зоните на влияние на различните държави, изпълнена с петролни продукти. Третата работа – „Булит, или избягване на куршум“ – насочва към глобалните политически процеси и възможността един малък момент да промени посоката на историята. Тя прави препратка към куршума, който прониза ухото на Тръмп.