Съединението – от пловдивски празник до национална памет

Повече от век е пътят на 6 септември от деня, който непосредствено след Съединението през 1885 година се отбелязва най-вече в Пловдив и Голямо Конаре, до превръщането му в официален национален празник.

Честването на Съединението през годините следва политическите и обществените промени в страната. В първите десетилетия след 1885 година празникът няма устойчив национален характер. В Пловдив и Голямо Конаре той е отбелязван редовно, а в София, най-вече при по-значими годишнини. Причината е и в политическите разделения в българското общество, включително в отношението към Русия.

Особено тържествено Съединението се отбелязва, когато властта е в ръцете на Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. Постепенно през междувоенния период 6 септември започва да заема по-сериозно място и в националния обществен живот. Значими са честванията на 25-ата годишнина през 1910 година, на 40-ата през 1925 година и на 50-ата през 1935 година.

Има и опити да бъде създаден паметник на Съединението. Инициативи и събиране на средства съществуват още в междувоенния период, но реализацията се отлага. Паметникът, който днес е един от символите на Пловдив, е издигнат едва за стогодишнината през 1985 година.

След 9 септември 1944 година отношението към датата се променя. Съединението не е формално забранено, но постепенно е изтласкано от официалната празнична памет. Дори опитите на местни партийни ръководители, да получат разрешение за по-мащабно отбелязване на 75-ата годишнина през 1960 година, не срещат подкрепа от София.

Паметта за събитието обаче продължава да живее в Пловдив. Тя се съхранява в музеите и в градската среда, а особено силна остава традицията в Голямо Конаре, днешния град Съединение, който носи това име от 1969 година.

Нов етап настъпва през 1985 година, когато се отбелязва 100-годишнината от Съединението. Тогава е организирана мащабна държавна кампания, съпроводена не само с тържества, но и със строителни дейности, които променят облика на Пловдив. Тогава е издигнат и паметникът на Съединението.

След юбилейните прояви обаче темата отново остава на заден план. Според доц. д-р Видин Сукарев националната памет за Съединението се развива по различен начин от местната:

В Пловдив паметта за Съединението, особено в музейните институции, но и като цяло никога не е била извън актуалност. Но, в национален мащаб положението е доста по-различно и както казахме, пътят е дълъг.

През 1991 година Съединението става празник на Пловдив. Няколко години по-късно, през пролетта на 1998 година, 6 септември вече е част и от националния официален празничен календар. За това има и ясно изразено пловдивско лоби.

Историята на честванията има и една любопитна подробност, свързана с датата. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година, датите на историческите събития от XIX век трябва да бъдат преизчислени. Така в различни периоди годишнината на Съединението е отбелязвана на 18 или 19 септември. Дори през юбилейната 1985 година, кулминацията на тържествата е на 18 и 19 септември. След началото на демократичните промени постепенно се утвърждава днешният 6 септември.

За историка това не е просто календарен въпрос. Съединението остава събитие с огромно значение за българската история, но зад празничната символика не бива да се забравят и сложните последици след 6 септември 1885 година След акта на обединението страната преминава през сериозни политически сътресения, преврат срещу княз Александър, контрапреврат и скъсване на дипломатическите отношения с Русия. В известен смисъл обединителното дело е последвано и от нови разделения.

И именно тук, според доц. Сукарев, се съдържа един от важните съвременни уроци на 6 септември:

Посланието според мен би трябвало да е наистина да сме обединени, да сме единни не само на 6-и септември или на 18-ти септември, когато е астрономически точната дата на Съединението.

За Пловдив Съединението е не просто историческа дата, а част от идентичността на града. Паметниците, музеите и местата, свързани със събитията от 1885 година, превръщат историята в част от съвременната градска памет.

Сред личностите, които според доц. д-р Видин Сукарев заслужават по-силно присъствие в тази памет, е майор Райчо Николов. Историкът припомня, че преди 9 септември 1944 година шествията по повод Съединението са завършвали на неговия гроб в Централните гробища, а маршрутите са минавали и покрай дома му. По думите му Райчо Николов е фигура с важна роля не само за Съединението, но и за Освобождението и българското национално възраждане.

Историята на празника показва как се променя и самата историческа памет. В различните епохи Съединението е било чествано като национален триумф, оставяно е в периферията на официалния разказ, преоткривано е и накрая се е превърнало в един от официалните символи на българското единство.

За Пловдив 6 септември е не просто дата в календара, а празник, който носи паметта за едно от най-значимите събития в българската история.