Въпросът кой ще овладее "структурната носталгия" е ключов за президентския вот

Разгрявката за предстоящите президентски избори продължи твърде дълго, а политическите сили през лятото демонстрираха по-скоро плахо и предпазливо поведение. Това може да се тълкува като стратегически ход, но показва и сериозната неяснота около конфигурациите за президентския вот, коментира социологът от агенция "Насока"  Елена Дариева в ефира на Радио Пловдив.

По думите ѝ управляващата формация "Прогресивна България“ е избрала да не издига собствен кандидат, а да подкрепи Илияна Йотова, която според социолога влиза в надпреварата като фаворит. Тя разполага и с предимството да бъде действащ президент и с около 50% одобрение.

"Ключовият въпрос е дали Румен Радев може да прелее електоралната подкрепа, която „Прогресивна България“ получи неотдавна, към Илияна Йотова“, посочи Дариева.

Според социолога предстоящата кампания ще бъде сблъсък на идеи, като подкрепата от управляващите може да се окаже както предимство, така и негатив за подкрепения кандидат.

Сред най-острите теми се очаква да бъдат фискалната политика, цените и инфлацията. Друг важен акцент ще бъде антикорупционната реформа, корупцията и темповете, с които се осъществяват промените. В кампанията ще присъстват и външнополитически въпроси – отношенията с Европа и Украйна и мястото на България в Европейския съюз.

В същото време опозицията все още не е изяснила окончателно как ще участва в изборите, което според Дариева подпомага властовия център.

"Алтернативата на вече ясния кандидат Йотова е доста разединена“, коментира тя.

Особено важен остава въпросът дали ГЕРБ ще издигне собствен кандидат. Според Дариева отлагането на решението дава възможност на партията да запази максимално дълго пространство за маневриране.

Ако ГЕРБ все пак издигне тяснопартиен кандидат, това би могло да раздели опозиционния вот и косвено да улесни Илияна Йотова, смята социологът. Тя припомни, че на последните парламентарни избори ГЕРБ е получил сравнително крехка преднина пред коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“.

Елена Дариева прогнозира, че балотажът на президентските избори е практически неизбежен, особено на фона на ниския интерес към вота. Тя очаква бъдещият президент да бъде избран на втори тур на 1 ноември.

Според нея все още е твърде рано да се правят прогнози кой ще достигне до балотажа след Илияна Йотова. Причината е, че не е известен окончателният брой на кандидатите. По думите ѝ на последните два президентски вота са участвали около 22-23 кандидат-президентски двойки.

Към момента има регистрирани пет партии и пет инициативни комитета, а до приключването на регистрацията на инициативни комитети на 14 септември се очакват още кандидати.

Въпросът на тези избори кой кандидат ще успее да овладее т.нар. „структурна носталгия“ – колективния копнеж по идеализирано минало, в което институциите и обществените отношения са възприемани като по-стабилни и подредени.

„Възраждане“ отдавна използва подобни послания, свързани с възстановяването на изгубен суверенитет и преучредяването на българската държава, отбеляза Дариева. По думите ѝ този тип реторика има потенциал да мобилизира избиратели, особено когато е допълнително подсилена от социалните мрежи.

Според Елена Дариева фактът, че някои кандидат-президентски двойки се обявяват преди инициативните комитети, които трябва да ги издигнат, също е показателен.  „Този объркан ред наистина показва, ако не друго, поне объркване и в партийните редици“, коментира тя.

Социологът обаче предупреди, че независимо от стратегическите сметки на партийните щабове, президентските избори са мажоритарни и крият множество неизвестни. Според нея отлагането на ключови решения – включително бюджета за 2027 г., избора на ВСС и други важни органи в съдебната система – за периода след изборите също ще има значение за кампанията.

„Твърде голямата концентрация на власт в едни и същи ръце е нещо, което плаши мнозина от българските граждани и прави интригата за предстоящия вот все пак витална“, обобщи Елена Дариева.