От превода на думите към гласа на душата

Понякога човек има нужда да спре за момент, да се обърне назад и да се вслуша в онова, което дълго време е останало тихо в него. Така се ражда и книгата „Гласът на душата“ на Надя Рангелова , в която личните спомени се превръщат в разказ за семейството, рода, детството, житейските избори и пътя към самия себе си.

В интервю за предаването „Вход свободен“ авторката разказва, че заглавието на книгата е дошло съвсем естествено. Тя не го е търсила и не е обмисляла предварително как да нарече написаното. То просто се е появило.

„Гласът на душата“ се оказва и точното определение за процеса, през който преминава самата тя. Защото, както казва Надя, да чуеш гласа на душата си не е лесно, а още по-трудно е да му дадеш поле за изява.

Писането започва спонтанно, в една неделна сутрин в пет и половина. Един конкретен спомен отключва следващия, а след него идват още. Някои от тях са били позабравени, но в процеса на писането се връщат с изключително живи картини. Постепенно спомените започват да изграждат по-голямата картина – коя е Надя Рангелова, откъде идва, какво може и накъде върви.

Особено място в този разказ заема родът. Надя Рангелова говори с особена топлина за баба си по бащина линия. Жена, с която е имала много близка връзка и чиято липса усеща и днес. Именно една духовна среща с нея се превръща за авторката в своеобразен знак и ѝ дава куража да се върне към миналото.

Най-скъпите ѝ спомени са свързани с ранното детство, прекарано при баба ѝ и дядо ѝ. От първата до шестата си година тя живее в свят, който днес изглежда по-далечен. Свят на семейни истории, традиции и ежедневие, различно от това на съвременния човек. Сред тези спомени е и отглеждането на копринени буби. Занимание, с което нейните баба и дядо са се занимавали тогава.

Тези истории са важни за Надя не само заради сантименталната им стойност. Те са част от нейните корени.

Да си припомним хората, които са живели преди нас. Тези, които са ни дали корените, но и благодарение на които всъщност ние имаме криле, които да разперим.

Търсенето на тези корени върви паралелно с един друг важен процес в живота на Надя Рангелова – професионалното ѝ развитие. Тя е съсобственик и управител на агенция за преводи, а натрупаният през годините опит в професията я подтиква да сподели знанията си и в книга. Автор е и на „Как да стана професионален преводач. Ръководство на успеха“.

Но зад професионалните роли постепенно се появява и друг въпрос, как да бъде намерен балансът между работата, семейството и личното пространство. Този въпрос стои в основата и на общността „1 жена, 3 роли“, чийто създател е Надя Рангелова. В нея тя и други жени търсят възможности за баланс между трите основни роли – „аз“, семейство и професия.

Надя признава, че самата тя дълго време се е опитвала да се реализира предимно в професионалния, „мъжкия“ свят. Постепенно обаче осъзнава необходимостта да даде повече пространство и на женската си същност и да намери хармония между двата свята.

Не е лесно да намерим този баланс, но не е невъзможно.

Именно в този момент „Гласът на душата“ се оказва естествена част от нейния личен път. Книгата не стои отделно от всичко, което Надя е правила до този момент. Тя е продължение на процеса на себепознание – след професионалните успехи идва нуждата да се върнеш към личната история и към онова, което те е направило човека, който си днес.

Надя Рангелова живее и работи в Пловдив, където съчетава професионалните си ангажименти с работата за общността и с писането. Двете ѝ книги сякаш очертават две различни, но хармонично свързани помежду си страни от нейния път, едната е част от професията и опита, а другата от личната памет, семейството и душевния свят.

Самото писане на „Гласът на душата“ се оказва и своеобразна терапия за авторката. Някои от спомените предизвикват силни емоции и тя ги преживява отново. Разликата е, че този път ги гледа от позицията на зряла жена, а не на човека, който ги е преживял първоначално.

Преживяването е различно вече от гледната точка на една четиридесет плюс годишна жена от човека, който съм била, когато съм ги преживявала.

След като завършва книгата, започват да се появяват още спомени. Те обаче не са автоматично материал за следваща книга. За Надя всеки спомен трябва първо да бъде преживян и осмислен, за да може от него да бъде извлечена поуката и тя да бъде разказана по начин, който да бъде полезен и на читателя.

Тъкмо това е и една от особеностите на „Гласът на душата“, личната история не е самоцелна. Надя Рангелова не разказва, за да даде просто достъп до своя живот, а за да провокира читателя да се обърне към собствения си такъв. Още за книгата може видите и във Фейсбук страницата „Гласът на душата – мемоари от Надя Рангелова“. Както самата тя казва, всеки може да припознае в книгата това, от което има нужда в конкретния етап от живота си. А най-голямото признание за нея би било книгата да предизвика емоция - усмивка, сълза или желание да прегърнем близък човек.

В крайна сметка посланието на „Гласът на душата“ е простичко, но силно - да не подминаваме малките неща. Да помним хората, които са били преди нас. Да пазим връзката с корените си. И да намираме време да чуем собствения си вътрешен глас. Защото според Надя Рангелова именно там, в обикновеното човешко преживяване, често се крие най-големият смисъл:

Аз наистина вярвам, че в най-обикновените човешки истории се крият най-ценните ни уроци.