„Приказка за чадъри и любов“ превръща сцената в място за среща

На 24 септември от 17:30 часа в СУ за ученици с увреден слух „Д-р Стоян Белинов“ Пловдив, публиката ще има възможност да се срещне с един необичаен спектакъл, който събира поезия, музика, танц, актьорска игра, пантомима и жив художествен жестов превод. Входът е свободен, а представлението е създадено така, че да бъде достъпно и близко до хора от различни възрасти и с различни възможности за възприемане на изкуството.

„Приказка за чадъри и любов“ е от онези истории, които не са създадени просто за да бъдат разказани. Те са създадени, за да бъдат преживени. Именно това е стремежът на екипа, да превърне сцената в място за среща между хората, между различията, между думите и жеста, между опита и младостта.

В неделния „Шейкър“ на Радио Пловдив гостуваха част от създателите и участниците в спектакъла – Ана Шаркова, Силвана Павлова, Катя Андреева и младата актриса и танцьор София Попова. Разговорът с тях показа, че зад представлението стои не просто идея за културно събитие, а желание за общуване и съпреживяване.

„Приказка за чадъри и любов“ е създадена по текстове на Катя Андреева. Спектакълът е резултат от дълъг творчески път, в който литературният текст постепенно намира своя сценичен образ. Част от историята е свързана и с третата ѝ книга „Приказки за чадър и любов“.

Поезията тук не остава сама по себе си. Тя се превръща в драматургична основа, върху която се наслагват музика, движение, танц, пантомима и актьорско присъствие. Така думите започват да се допълват от жестове и образи, а емоцията може да бъде възприета по различни начини.

Това представление, което в момента ние изграждаме, е квинтесенция на един много дълъг път.

Този път не е само литературен. В него има срещи с публика, музиканти, художници и актьори, сценични представяния и натрупан творчески опит. Всичко това сега се събира в спектакъл, който търси общ език и за най-малките, и за възрастните.

Зад приказния сюжет стоят сериозни теми – надеждата, любовта, приемането, самотата, необходимостта от подкрепа и способността на човека да избере доброто дори в трудна ситуация. Историята противопоставя бездействието, изолацията и агресията на активната човешка позиция, на стремежа да бъдеш полезен, да участваш и да променяш средата около себе си.

Една от най-съществените особености на спектакъла е живият жестов превод на Силвана Павлова. Той не е добавен към вече готово представление, а е част от самия художествен език на „Приказка за чадъри и любов“.

Силвана Павлова има дългогодишен професионален опит в глухата общност като преводач, обучител, актриса, режисьор, психолог и фасилитатор. В настоящия проект тя съчетава ролите на жестов преводач и режисьор. Опитът ѝ с глухи актьори и театрални форми, основани на телесността, помага на екипа да изгради спектакъл, в който визуалният език не просто следва думите, а ги разширява. Поставяйки акцент върху необходимостта хората с увреден слух да бъдат не само публика или адресат на културни инициативи, а активни участници в тях, Силвана Павлова казва :

Много често се случва така, че ние правим нещо за тях, но без тях.

Част от спектакъла е и глухият младеж Давид Николаев, който има театрална подготовка и активна роля в "Приказка за чадъри и любов". Той партнира на София Попова, като двамата изграждат образите на близнаци. Така представлението поставя още един важен акцент, срещата между чуващи и нечуващи деца може да бъде не изключение, а естествена част от общото преживяване.

Жестовият език в спектакъла е едновременно средство за комуникация и художествен инструмент. Постоянният жестов превод в реално време разширява смисъла на сценичния разказ и позволява различията да не бъдат преграда, а част от самото изкуство. Освен това, „Приказка за чадъри и любов“ не поставя строга граница между сцената и зрителната зала. Една от идеите на екипа е публиката да стане активна част от случващото се.

Децата ще получат свои реквизити и кратко предварително обучение, което ще им помогне да се включат пълноценно в представлението. Така зрителят постепенно престава да бъде само наблюдател и се превръща в участник. Посланието е просто, но съществено – не е достатъчно да гледаш отстрани. Важно е да бъдеш „тук и сега“, да съпреживяваш и да участваш в общото преживяване.

Ана Шаркова, която е ръководител на проекта, има ключова роля и в музикалната му част. Тя е вокалист и изпълнител, а заедно с музиканта Илиян Колев – Ико се грижи за музикалното оформление.

В спектакъла ще звучи авторска музика, вплетена в сценария, а живото изпълнение ще бъде изградено около глас, акустична китара и вокални моменти. За Ана Шаркова проектът не е еднократно сценично събитие, а начало на по-широка поредица от творчески инициативи.

Ще се опитаме да го направим един своеобразен празник, който да не остане само зад затворените врати на залата.

Именно тук се срещат културният и социалният смисъл на проекта – спектакълът да не приключва с последния аплауз, а да създава нови срещи и нови възможности за общуване.

За младата актриса и танцьор София Попова сцената е естествено пространство. Тя се занимава с танци и актьорство и споделя, че се чувства добре, когато е пред публика. София разказа, че още от малка е в среда с глухи деца. Според нея общуването с тях е специално и заради начина, по който те възприемат емоцията отвъд думите.

Присъствието на младите изпълнители е важно и за самия екип. Спектакълът не е еднопосочно предаване на опит от по-възрастните към младите. Той е и възможност за нова перспектива, която младите хора внасят със своето присъствие, движение и начин на възприемане на света. Жестът, танцът и движението добавят нов пласт към поезията. Думите започват да се виждат, музиката се усеща по различен начин, а сцената постепенно се превръща в общо пространство за преживяване.

Въпреки приказното си заглавие „Приказка за чадъри и любов“ не предлага бягство от реалността. Напротив, тя поставя въпроси за начина, по който живеем заедно, и за това какво можем да направим за другия. В основата е идеята, че децата не трябва да бъдат оставяни сами в трудните моменти. Те имат нужда от подкрепата на родителите и обществото, но същевременно притежават собствена енергия, инициативност и способност да бъдат двигател на промяната.

По-дълбоките философски теми са балансирани с комични моменти, а музиката има своя символна задача, да „извика“ слънцето, пролетта, надеждата и любовта. А любовта в този спектакъл не е само романтично чувство. Разбирането за нея е по-широко, като добротворство, взаимопомощ, приемане и грижа за другия.

„Приказка за чадъри и любов“ е създадено по проект, финансиран от Община Пловдив, част от културния календар на Пловдив и се реализира по Компонент 3 "Гражданската активност", по Програма "Култура". Представлението е с вход свободен и отваря вратите на СУ за ученици с увреден слух „Д-р Стоян Белинов“ за широката публика.

На 24 септември от 17:30 часа деца, родители, близки, преподаватели и всички, които искат да станат част от това различно сценично преживяване, ще могат да видят спектакъла в училището на ул. „Прохлада“1

След премиерата на 24.09 в СУ за УУС в Пловдив, представлението "Приказка за чадъри и любов" ще бъде част и от програмата на „Фестивал на тепетата“, една творческа среща с още по-широка публика. Новият фестивал в града, който ще се проведе на 26 и 27 септември.

Може би най-важното в „Приказка за чадъри и любов“ е именно онова, което не може да бъде предадено само с думи. Спектакълът напомня, че изкуството не е просто нещо, което гледаме, то е среща и жив контакт. То е споделено усещане. Възможност да погледнем към другия не като към „различен“, а като към човек, с когото имаме много повече общо, отколкото предполагаме.

И ако една дума може да събере идеята на целия проект, това е заедно. Защото принадлежността един към друг и съпреживяването могат да бъдат начало на истинската промяна. А сцената може да бъде мястото, където тази промяна започва с един жест, една песен, едно стихотворение и една отворена врата.