Инж. Сава Куфаров ревностно пази реликвите и паметта на своя род

Със сабя и униформа, пресъздаваща образа на цар Фердинанд от посещението му в Пловдив през 1908 г., инженер Сава Куфаров влезе днес в студиото на Радио Пловдив. От години той участва във възстановките на исторически събития като част от комитет „Родолюбие“, а в образа на Фердинанд ще се включи и в днешното честване на Деня на независимостта.

Униформата е възстановена по стари снимки от началото на ХХ век. Сабята, която носи, обаче е истинска семейна реликва – принадлежала е на неговия дядо, офицер, участвал в Първата световна война. По думите на Куфаров тя е била подарък от унгарски благородник.

Историята присъства силно в неговия род. Прадядо му е бил доброволец в Българското опълчение – в Четвърта дружина, Втора рота, и е участвал в боевете на Шипка. Дядо му е бил офицер и участник в Първата световна война.

Тази семейна памет обаче не винаги е могла да бъде свободно разказвана. Куфаров споделя, че в детството му някои истини са били премълчавани или променяни, за да бъдат „по-удобни“ на времето.

Той разказва и за период, в който семейните реликви са били пазени тайно. Когато дядо му му дал част от оръжието си, той го скрил в стаята си. По-късно родителите му го открили, а баща му го изхвърлил в пропаст в Родопите. Причината била страхът от последствията – самият баща на Куфаров през 1946 година като ученик бил наказан, след като занесъл пистолета на баща си, за да се похвали с него.

Днес семейната история вече се предава открито на следващите поколения. Съпругата на Куфаров също участва във възстановките, а общо шестима членове на фамилията са ангажирани с тях. 

За Куфаров пресъздаването на историческите образи е преди всичко отговорност. "Винаги знам отговорността, когато сложиш униформата и препашеш сабята, че ти вече не си личността Сава Куфаров, а си цар Фердинанд“, казва той.

По думите му участниците във възстановките трябва да се стремят към максимална достоверност – от униформите и оръжията до поведението и цялостния образ. За него това е начин историята да бъде не само разказвана, но и визуално преживяна от публиката.

Според наблюденията му интересът към възстановките се променя. Хората, които идват, не са непременно повече, но са по-ангажирани и идват с желание да преживеят отново събитията от миналото. Увеличават се и хората, които познават историята и искат активно да участват в честванията.

„Историята трябва да бъде познавана и предавана от поколение на поколение“, казва Сава Куфаров. Според него е важно да се открояват положителните страни на историческите събития, но и да се учим от грешките, които миналото ни показва.