Връщането на костите на Самуил задава въпроси за опазването на реликвите

Тленните останки на цар Самуил трябваше да останат на мястото, където е бил погребан – на остров „Свети Ахил“ в малкото Преспанско езеро. Можеше българската държава да положи усилия за възстановяването на базиликата и превръщането ѝ в място за поклонение. Това мнение изрази историкът, журналист и преподавател Горан Благоев по повод предстоящото връщане на останките на средновековния владетел в България.

Благоев определи новината като положителна от гледна точка на националното самочувствие и идентичност, тъй като България почти не разполага със запазени гробове на средновековните си владетели. Според него обаче преместването на останките от мястото, където Самуил е бил погребан, поставя въпроси за отношението към историческата памет.

„Костите трябва да се покоят там, където са положени“, подчерта историкът. По думите му базиликата на остров „Свети Ахил“ трябва да бъде защитена от разрушаване и превърната в място за поклонение, достъпно и за българи, и за македонци.

Историкът коментира и решението България да върне на Гърция 48 реликви, изнесени от български войници по време на Първата световна война. Той отправи критика към начина, по който е представена информацията за тях, като посочи, че не е бил огласен подробен списък и не е показано кои точно предмети ще бъдат предадени.

Според Благоев реликвите са били спасени от български учени, сред които проф. Богдан Филов, а не откраднати. Той изрази несъгласие с обвързването на връщането им с предаването на останките на цар Самуил и постави въпроса за други исторически ценности с български произход, съхранявани в музеи в Гърция.

В разговора историкът коментира и политическия контекст на връщането на останките. Според него усилията на българската държава са свързани и с противопоставянето на твърденията в Северна Македония, че цар Самуил е македонски владетел.

Сред ценностите, за които говори историкът, са короната на Охридския архиепископ и плащеницата на Андроник Палеолог от Охрид. Той обърна внимание и на надписа върху плащеницата, в който архиепископът е посочен като „пастир на българите“. Според Благоев не може да се знае каква би била съдбата на тези предмети в условията на войната и затова тяхната история трябва да бъде разглеждана в цялостния исторически контекст.

Горан Благоев постави и въпроса за други исторически ценности с български произход, които се съхраняват в гръцки музеи.

В интервюто той  подчерта, че предстоящото връщане на останките на цар Самуил е повод за обществена гордост, но същевременно поставя въпроси за съхраняването на историческото наследство и за начина, по който държавата отстоява паметта за своето минало.

Горан Благоев открои и заслугите на покойния Лука Станчев за популяризирането на историческото наследство, свързано с цар Самуил. Той припомни, че Станчев е инициатор на редица родолюбиви каузи, сред които възстановяването на надписа за покръстването на българите от цар Борис в Албания. Според Благоев семейството му заслужава да бъде поканено на официалната церемония по предаването на останките.