България има нужда от цялостна реформа на болничната помощ

Здравната система има нужда от цялостна реформа, а не от промени само в клиничните пътеки, смята д-р Петя Георгиева от Института за пазарна икономика. Повод за коментара са проверките в редица клиники в университетската болница „Св. Георги“ за финансови злоупотреби и отнетия прди дни лиценз за работа на пловдивската болница „Медикус алфа“. Лицензът на „Медикус Алфа“ беше отнет, тъй като лечебното заведение е извършвало медицински дейности извън обхвата на издаденото ѝ разрешение.

По думите ѝ трябва да се променят едновременно болничната мрежа, условията, при които лечебните заведения функционират, и начинът, по който се финансират. Причината е, че сегашният модел стимулира болниците да приемат все повече пациенти, без да поставя достатъчно силен акцент върху крайния резултат – дали пациентът действително е излекуван.

д-р Петя Георгиева коментира, че отнемането на разрешението за лечебна дейност на пловдивската болница „Медикус Алфа“ показва колко сериозен е въпросът с контрола върху лечебните заведения у нас.

Според нея случаят е безпрецедентен, но по-важният въпрос е защо подобни проверки и санкции се случват толкова рядко.

„Ако трябва да се случи смърт на пациент и тогава да стартираме тепърва проверки, значи нещата са излезли извън контрол“, коментира Георгиева. По думите ѝ контролът трябва да бъде постоянен, а не да се задейства едва когато вече е настъпил тежък инцидент.

Георгиева посочи, че голяма част от информацията за дейността на лечебните заведения вече е електронна и това дава възможност за много по-ефективен контрол. Според нея институциите могат да следят в реално време за нетипична концентрация на дейности, прекомерен брой услуги или несъответствия между извършваната дейност и наличния медицински ресурс.

По думите ѝ проверките на НЗОК са много, но не винаги са насочени към това, което обществото очаква като реален контрол върху качеството.

На този фон продължава да расте и броят на хоспитализациите. През 2025 г. те са достигнали 2,6 милиона, а през 2026 г. тенденцията продължава.

Според Георгиева причината е заложена във финансовия модел на болничната помощ. Здравната каса плаща на лечебните заведения за всеки пациент, преминал по клинична пътека. Така колкото повече пациенти бъдат приети, толкова повече средства получава болницата.

Този модел създава стимул за хоспитализации дори в случаи, при които лечението би могло да бъде извършено в диагностично-консултативен център или медицински център, смята експертът.

Проблемът според нея е, че клиничната пътека измерва основно дали пациентът е преминал през определен набор от процедури, но не и какъв е крайният резултат от лечението. Един пациент може да се възстанови бързо и без усложнения, докато друг със същата диагноза да има тежко протичане, допълнителни заболявания и значително по-високи разходи.

Затова, според Георгиева, са необходими промени не само в клиничните пътеки, а в целия модел на болничната помощ – от структурата на болничната мрежа и условията за работа до начина, по който се финансират лечебните заведения.

„Пътеките не са добър начин за финансиране“, е оценката на д-р Петя Георгиева. Според нея системата трябва да бъде ориентирана не просто към броя преминали пациенти, а към това какво се случва с тях след лечението и дали действително са получили необходимата медицинска помощ.