"Деветте кръга на човешкия избор" играят в пловдивския затвор

За постановката "Деветте кръга на човешкия избор", която ще играят излежаващите присъди в Затвора в Пловдив, говорим с психолога и режисьор Лилия Секова.

От личните истории до сцената: проектът LESE в Затвора – Пловдив

Близо година театрална работа поставя във фокус човешкия избор, отговорността и възможността за промяна. Може ли сцената да бъде място, на което човек да погледне по различен начин на себе си и на другите? Този въпрос стои в основата на работата по европейския проект LESE — „Учене и участие чрез социално ангажиран театър“, реализиран по програма „Еразъм+“ от фондация „Кураж“ в партньорство с организации от Финландия и Италия. Ръководител на проекта от българска страна е Лучия Велева. В Затвора – Пловдив заниманията се водят от Лилия Секова — режисьор и психолог, която съчетава театрални и психологически подходи в продължителен творчески процес с участниците.

Международното партньорство стъпва и върху опита на Италия, където театралната работа в различни затвори е дългогодишна практика. В Пловдив работата започва с упражнения за внимание, доверие и партньорство. Следват импровизации, творчески занимания, работа с текст и разговори за семейството, самотата, гнева, предателството, вината и отговорността. Постепенно от тези срещи се оформя материалът за спектакъла „Деветте кръга на човешкия избор“.

„Тръгнахме от срещата с човека — от онова, което го вълнува, което му липсва и за което му е трудно да говори. В упражненията и разговорите започнаха да се появяват силни реплики, истории и въпроси. Преработих този материал в авторски драматургичен текст, вдъхновен от деветте кръга при Данте. Участниците имат принос към съдържанието, което после пресъздават на сцената“, разказва Лилия Секова. Спектакълът не възпроизвежда документално индивидуални съдби. Личните преживявания са отправна точка за художествени образи и ситуации, чрез които могат да бъдат изследвани различни гледни точки и последствията от човешките решения. Според Секова психологическата стойност на работата се крие във възможността преживяното да получи думи и форма. Ролята може да създаде необходимата дистанция, за да бъде назовано трудно чувство. Изиграването на една ситуация по различни начини позволява да се потърси друга реакция и да се упражни паузата между импулса и действието. „На сцената можем да спрем и да попитаме: Какво чувствам? Защо реагирам така? Какво би станало, ако избера друго поведение? Влизането в чужда роля дава възможност да се замислим и как другият преживява нашите действия. Именно тук виждам превантивния потенциал на театъра — в развиването на емпатия, саморегулация и по-осъзната отговорност“, обясни Секова. Тя  подчерта, че устойчивата промяна изисква време: „Процесът е дълъг, защото доверието и готовността за споделяне се изграждат постепенно. Позитивната насока означава човек да започне да вижда възможности и да търси решения дори в трудна ситуация. Повече подобни практики, провеждани регулярно и последователно, биха създали по-добри условия за реален и дългосрочен ефект.“

LESE развива положителна практика за работа с правонарушители, в която изкуството, неформалното образование и психологическите подходи се допълват. Спектакълът е видимият резултат от този процес.