Без ясна здравна политика злоупотребите в системата ще продължат

Фиктивните хоспитализации и източването на публични средства от здравната каса не са изолиран проблем на една болница в Пловдив, а симптом на системни дефицити в българското здравеопазване. Необходими са ясна национална здравна политика, реален контрол върху плащанията и да се прегледа начина, по който се финансират лечебните заведения. Това заяви бившият здравен министър Петър Москов в интервю за Радио Пловдив по повод разкритията за предполагаеми фиктивни хоспитализации в клиниката по ревматология в града.

По случая стана известно, че се разследва схема за неправомерно усвояване на средства чрез клинични пътеки на стойност над 3 милиона евро.

Според Москов подобни практики не бива да се разглеждат като изключение, характерно само за Пловдив. По думите му мащабът на хоспитализациите, отчитани пред Националната здравноосигурителна каса, поставя въпроса за ефективността на контрола в цялата система.

„Въпросът е какво системно трябва да се направи, за да може това да спре“, подчерта той.

Като основен проблем бившият здравен министър посочи начина, по който се организира и финансира болничната помощ. Според него развитието на здравната система не е подчинено на последователна национална политика, а се влияе от местни, бизнес и други интереси.

Москов припомни три мерки, въведени по време на мандата му като министър на здравеопазването, сред които системата за пръстова идентификация при постъпване в болница. По думите му тя е позволила на НЗОК да отказва плащания за фиктивно отчетени хоспитализации, като в определен период отказаните суми са достигали 10 милиона лева.

Москов постави въпроса защо следващите управления не са продължили политиката на реформиране на здранвата система. Предупреди, че отделните акции не могат да решат проблема в дългосрочен план.

„Хванахме лошия в Пловдив, утре ще хванат лошия в Каспичан, но останалите лоши ще продължат да се занимават“ с подобни практики, коментира той.

Според него е необходимо здравното министерство да представи конкретни системни мерки, а не да разчита единствено на публични съобщения за разкрити нарушения. Той изрази критики и към контролната функция на НЗОК, като постави въпроса за отговорността на институциите, които не са установили навреме предполагаемите злоупотреби.

Като възможно решение Москов посочи въвеждане на частни осигурителни оператори. Според изложената от него концепция здравноосигурителната вноска ще остане 8%, но част от средствата постепенно ще се насочва към избран от осигурения частен фонд. Така по думите му би се създал по-строг контрол върху основанията за плащане към лечебните заведения.

Москов определи липсата на последователна държавна политика като основна причина за продължаващите проблеми в сектора. Според него решенията за това къде да има болници, какви услуги да предоставят, как да се финансират лекарствата  трябва да произтичат от обща стратегия.

„Здравеопазването е въпрос на национална сигурност“, заяви той и призова за принципи, заложени в стратегически документи, които да гарантират подобряване на здравето на нацията.

По думите му, докато стимулите в системата насърчават неправилно поведение, а механизмите за контрол не работят ефективно, разкриването на отделни нарушения няма да доведе до трайна промяна.