Атаките срещу търговски кораби водят до тежки последици за световната икономика

България трябва да направи ясна оценка на заплахите и рисковете за националната сигурност и да предприеме превантивни мерки за защита на гражданите и критичната инфраструктура. Това заяви в интервю за програма "Точно днес" на Радио Пловдив полк. Иван Миланов - вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дроновете и бивш ръководител на дирекция „НАТО и Европейски съюз“ в Министерството на отбраната.

По думите му заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност е засегнало правилната тема, но не е дало достатъчно отговори за необходимите действия след атаките с дронове в Черно море и поразяването на два кораба. Той коментира:

Това за мен е един много сериозен сигнал за промяната на средата за сигурност около България. Вече можем да направим първия извод – войната напусна бойното поле. Тя вече излезе извън него и нейните граници са пред нашата граница. Можем спокойно да зададем въпроса дали вече България не е част от фронта.

Според него обявените намерения за закупуване на нови системи за противовъздушна и противоракетна отбрана не могат да бъдат първата стъпка в реакцията на държавата. Преди да се вземат решения за конкретни технологии, трябва да се направи цялостен анализ на наличните възможности и на реалните рискове. Военният експерт подчерта: 

Не е необходимо да чакаме окончателното разследване, за да оценим рисковете за страната и да предприемем необходимите превантивни мерки. Покупката на противоракетни системи е последната от тях.

Полк. Миланов смята, че България трябва да изготви ясна оценка на заплахите, да определи възможните направления, от които могат да дойдат, и да изгради система за защита, съобразена с различните условия. Той посочи, че откриването на малки дронове над морето е различно от наблюдението на големи плавателни съдове, за което страната разполага с брегови радарни системи.

Експертът акцентира и върху защитата на гражданите, за които никой не спомена в публичните коментари след заседанието на съвета:

Това трябва да бъде част от една цялостна система, която да защитава преди всичко нас, хората, гражданите. Да сте чули една дума за хората? Аз не съм. После е критичната инфраструктура, после са военните обекти.

По отношение на предложението за мораториум върху бойните действия в Черно море полковникът бе скептично настроен и смята, че едва ли подобна мярка може да бъде наложена в условията на продължаващата война.

Според него са важни и въпросите около прекратената спасителна операция за екипажа на потъналия кораб, за чието издирване Сирия настоя за независимо разследване. По думите му обаче фокусът трябва да бъде върху установяването на извършителя на атаките и върху противоречията в реакцията на българските власти. Той постави въпроса защо, при положение че обстоятелствата около инцидентите все още не са изяснени, не е поискано задействане на чл. 4 от Северноатлантическия договор. А той гласи, че членовете на Организацията на Северноатлантическия договор ще се консултират помежду си, когато някой от тях прецени, че неговата територия, политическа независимост или сигурност са застрашени.

Военният експерт предупреди, че атаките срещу търговското корабоплаване могат да имат сериозни последици за световната икономика. Според него Русия променя стратегията си, като засилва икономическия натиск върху Украйна чрез ограничаване на износа на зърно и удари по търговски кораби. И коментира:

Води се една много сериозна икономическа война, в която основният потърпевш, освен Украйна, е и Европа.

По думите му затрудняването на украинския износ на зърно може да задълбочи продоволствената криза в Африка и да предизвика нови миграционни потоци към Европа.

Полк. Миланов смята, че България трябва да подкрепя общите усилия на съюзниците за прекратяване на войната, като не разчита единствено на дипломатическите средства. Според него са необходими всички подходящи инструменти, включително подкрепа за Украйна, за да се противодейства на военния и икономическия натиск.