Време е България да поиска консултации с НАТО след последните удари в Черно море

България отново се събуди с тревожната новина за нови 2 кораба, ударени от дронове в българската акватория на Черно море. Ескалацията на напрежението е неприемлива, заяви външният министър, а премиерът Румен Радев разговаря за това с руския посланик Елеонора Митрофанова.

Ударите по плавателни съдове на 5–10 километра от българските териториални води са сериозен сигнал за националната сигурност. Страната ни трябва да търси общи решения със съюзниците, вместо да реагира постфактум и да изгражда сама системи за защита от дронове, заяви пред Радио Пловдив бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев.

Според него България има основания да поиска консултации със съюзниците си в НАТО заради зачестилите удари по кораби в Черно море, които вече се извършват опасно близо до българските териториални води.

По думите му последният инцидент е значително по-сериозен от предишните, тъй като двата поразени кораба са се намирали на разстояние между 5 и 10 километра от българските териториални води. Според експерта това поставя въпроса за прилагането на член 4 от Северноатлантическия договор, който предвижда консултации между държавите членки, когато някоя от тях смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени.

„В момента, при положение че виждаме толкова близки удари до нашите граници, смятам, че България наистина е изправена пред риск за националната си сигурност и може да предизвика такива консултации сред членовете на НАТО“, посочи Керемедчиев.

Той уточни, че член 4 не означава автоматично задействане на колективна отбрана, каквато е предвидена в член 5, а дава възможност за политически консултации и обсъждане на общи мерки за сигурност.

Дипломатическата реакция трябва да бъде по-ясна

Милен Керемедчиев определи като непропорционална срещата на министър-председателя с руския посланик Елеонора Митрофанова. Според него при подобни инциденти обичайният дипломатически протокол предполага посланикът да бъде поканен в Министерството на външните работи, където да му бъде представена официалната позиция на българската държава.
По думите му в зависимост от сериозността на случая разговорът може да бъде проведен от заместник-министър или от министъра на външните работи. Така съществува и възможност да бъде връчена протестна нота или да бъде предприет друг официален дипломатически демарш.

Според експерта срещата с министър-председателя е останала предимно информативна и не е довела до достатъчно ясно изразяване на официалната българска позиция.

Милен Керемедчиев обърна внимание и на изявлението на Митрофанова, че руската страна не разполага с достатъчно информация за атаката, като допуска възможно участие на трети страни.

Той припомни, че при предишните инциденти с кораби е имало публични позиции както от украинска страна, така и от руското посолство, откъдето е било заявено, че плавателните съдове не са били цел на руските въоръжени сили. Според него този път липсва също толкова категорично опровержение.

Експертът обаче подчерта, че без убедителни доказателства не може да се правят окончателни заключения за извършителя на атаката. Той отхвърли и като нелогично предположението, че Украйна би атакувала собствен кораб с украински и азербайджански екипажи.

България действа след събитията

Според Керемедчиев страната ни трябва да промени подхода си към сигурността в Черноморския регион и да престане да реагира едва след възникването на конкретна заплаха. Той припомни,  че от месеци има индикации как военните действия се приближават до границите на България и  посочи като примери инциденти в близост до полско-украинската граница и нарушения на въздушното пространство на Молдова от дронове.

Въпреки тези сигнали мерките за укрепване на българската отбрана се обсъждат основно след отделни инциденти. След падането на украински дрон на българска територия отново е поставен въпросът за закупуване на системи за противодействие на безпилотни летателни апарати. Последвалите удари по кораби в Черно море са довели и до нови призиви за допълнителни системи за противовъздушна защита.

„България по-скоро действа панически, сама в тази област, вместо да участва в колективни програми за общата защита на въздушното пространство“, коментира Керемедчиев.

Според него по-ефективният подход е страната ни да координира действията си с останалите държави от НАТО и Европейския съюз. Той припомни инициативата за създаване на обща защита срещу дронове, в която България не е продължила участието си поради липса на средства.

По думите му сега страната може да се наложи да инвестира значителни ресурси в самостоятелни системи, които да се окажат по-скъпи и по-трудни за координиране с отбранителните способности на съюзниците.

Затова дипломатът е убеден, че България трябва да настоява за по-добра координация и за повече съвместни действия в рамките на НАТО, вместо да предприема отделни мерки след всеки нов инцидент.

Черно море става все по-рисково за корабоплаването

Зачестилите атаки поставят под сериозен натиск и търговското корабоплаване. Според Керемедчиев Черно море вече е опасна зона за морския транспорт, което се отразява и върху застраховането на плавателните съдове.
Той посочи, че застрахователните компании разширяват обхвата на зоните, определяни като рискови заради военните действия. Това означава по-високи разходи за корабособствениците и вероятност част от тях да избягват маршрутите през Черно море.

„Корабоплаването ще бъде силно затруднено заради нежеланието на корабособствениците да рискуват стоката и живота на своите екипажи. Тези, които продължат да плават, ще го правят на много по-висока цена“, посочи анализаторът.

По негови изчисления увеличаването на застрахователната премия за военен риск от 0,5% на 1% при маршрут от Босфора до Варна и обратно може да оскъпи транспорта с между 22 и 37 долара на тон в зависимост от товара на кораба.

Последиците могат да засегнат не само международната търговия, но и доставките на суровини за България. Керемедчиев обърна внимание, че доставките на петрол за рафинерията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ също се извършват по море. Затова евентуалното допълнително ограничаване на корабоплаването може да доведе до сериозни икономически последствия и да затрудни използването на морските маршрути за търговия и снабдяване.

Общи действия с Турция и Румъния

Като възможен изход от ситуацията Керемедчиев посочи съгласувана позиция на България, Турция и Румъния. Според него трите държави трябва да обсъдят конкретни мерки за защита на корабоплаването в западната част на Черно море.
Той даде за пример действията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който според него е предложил конкретни коридори за безопасно преминаване на плавателни съдове в близост до българските и румънските териториални води.
Според дипломата  подобни предложения могат да бъдат поставени пред воюващите страни с цел създаване на маршрути, в които рискът от военни удари да бъде ограничен.

Милен Керемедчиев прогнозира,  че без координирани действия със съседните държави и партньорите в НАТО рискът от нови инциденти близо до българските граници ще остане висок, а икономическите последици за страната могат да се задълбочат.