Инфлацията няма да се повлияе от заплахи към търговците

Трайното ограничаване на цените на хранителните продукти изисква промени в аграрната политика, конкуренцията и веригите на доставка, а не само проверки и санкции за търговците.

Това коментира Богомил Николов от асоциация „Активни потребители“ по повод обявените от Комисията за защита на потребителите глоби от 10 000 до 50 000 евро за всеки артикул, при който бъде установено необосновано увеличение на цената.

Има ли реално поскъпване на хранителните продукти, къде се наблюдава то и доколко мерките на контролните органи могат да повлияят върху цените? Въпросите отново поставят на дневен ред темата за покупателната способност на домакинствата и ефективността на държавната намеса на пазара.

Според Богомил Николов официалната статистика е основният ориентир, когато се оценява динамиката на цените. Той обаче обръща внимание на разминаването между данните за инфлацията и обществените възприятия за поскъпването.

„Единственият официален отговор на този въпрос дава официалната статистика, защото всичко друго са индивидуални усещания“, посочи Николов. По думите му е важно разговорът за цените да се води въз основа на конкретни данни, а не само на впечатленията на потребителите от етикетите в магазините.

Експертът е скептичен, че засилването на контрола и заплахите за санкции могат сами по себе си да доведат до трайно поевтиняване на храните. Според него подобен подход рискува да насочи общественото внимание единствено към търговците, без да бъдат анализирани причините за високите цени.

„Пазарът никой не го е преборил“, коментира Николов. Според него вместо да се търси бърз ефект чрез наказания, трябва да се установи дали съществуват структурни проблеми, които ограничават конкуренцията и поддържат цените високи.

Част от поскъпването, по думите му, е свързана и с международната обстановка. Войните и икономическите сътресения оказват влияние върху разходите по производството и доставките, а поскъпването на храните е проблем и в други европейски държави.

ДДС и конкуренцията – възможни инструменти за по-ниски цени

Богомил Николов поставя въпроса и за данъчната политика. България е сред държавите в Европейския съюз, които прилагат еднаква стандартна ставка на ДДС за всички стоки, докато в много други страни хранителните продукти се облагат с намалени ставки.

Според него диференцираното облагане на основните храни е възможност, която заслужава сериозен обществен и икономически дебат. Самото намаляване на ДДС обаче не гарантира автоматично, че цялата разлика ще достигне до крайния потребител. Затова подобна мярка трябва да се оценява и спрямо ефекта ѝ върху крайните цени.

Като друг съществен проблем Николов откроява структурата на пазара и наличието на силно концентрирани пазарни позиции. Той призовава институциите да обърнат внимание на препоръките на Комисията за защита на конкуренцията, които според него съдържат по-широк анализ на факторите, влияещи върху цените.

„Проблемите не са в контрола и в контролните институции. Проблемите са в тези, които трябва да правят политика в България, която да доведе до ниски цени“, подчерта представителят на „Активни потребители“.

По думите му са необходими последователни мерки за подобряване на конкуренцията, развитие на местното производство и промяна в земеделската политика. Николов обръща внимание на субсидирането в сектора, което според него насърчава производството на зърнени култури за сметка на зеленчуците.

Така България, която в миналото е произвеждала и изнасяла значителни количества домати, днес разчита на внос. Според Николов това е пример за проблем, който не може да бъде решен с проверки в търговската мрежа, а изисква дългосрочни решения за производството и снабдяването.

Необходимо е също да се развиват борсите, тържищата и т.нар. къси вериги на доставка, така че потребителите да имат по-голям достъп до продукция директно от производителя. Колкото повече посредници участват в движението на една стока, толкова по-важно е да се проследява как се формира крайната цена, посочва експертът.

Какво могат да направят потребителите?

Докато се търсят дългосрочни решения, потребителите също разполагат с инструменти за реакция. Богомил Николов препоръчва използването на приложения и платформи за сравнение на цените, които позволяват да се установи къде даден продукт се предлага по-евтино.

Според него не е необходимо всеки потребител да сравнява системно всички цени. Достатъчно е значителна част от хората да вземат решенията си въз основа на подобна информация, за да се засили конкурентният натиск върху търговците.

Богомил Николов обаче поставя въпроса за своевременното публикуване на данните в държавния портал „Колко струва“. По думите му забавянето на информацията затруднява разработването на приложения за сравнение на цените. Той заяви, че асоциацията е изпращала писма до Министерството на икономиката и Министерството на електронното управление с искане данните да бъдат достъпни своевременно.

Според него държавата не само трябва да предприема мерки срещу необоснованото поскъпване, но и да не възпрепятства инициативи, чрез които потребителските организации могат да помогнат за по-добрата информираност на хората.

Резултатите изискват време и последователност

Обявените санкции за необосновано увеличение на цените могат да бъдат част от контролните действия, но според Богомил Николов не бива да се създават очаквания, че те ще доведат до бързо и повсеместно поевтиняване.

Той призовава вместо да се търсят единични случаи на завишени цени, институциите да предприемат последователни действия за подобряване на конкуренцията, стимулиране на местното производство и оптимизиране на веригите за доставка.

Според експерта трайното решение изисква ясна програма, конкретни ангажименти и срокове за изпълнение. В противен случай общественият дебат ще продължи да се върти около ценовите етикети, без да се променят причините, които стоят зад тях.

„Дайте да опитаме по по-трудния път с повече усилия, обаче той ще даде трайни резултати“, обобщи Богомил Николов.