Свободата да се придвижваш сам е право, а не привилегия

На 15 октомври отбелязваме Международния ден на белия бастун – символ на самостоятелността и свободното придвижване на хората със зрителни увреждания. Как изглежда светът през техните очи и доколко сме готови да им осигурим достъпна и сигурна среда?

Търсим отговорите в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив, който  е водеща институция с шестдесетгодишна история, която помага на хора със зрителни затруднения да постигнат самостоятелност и социална интеграция чрез различни обучения.

Институцията играе ключова роля в обществото, като обучава специалисти и сертифицира умения за ползване на кучета водачи. Центърът работи предимно с възрастни курсисти, като годишно обслужва между 400 и 450 души от цялата страна.  През този месец центъра в Пловдив празнува и своя 60 годишен юбилей.

Имено  тук в Националният център за рехабилитация на слепи в Пловдив се провеждат индивидуални обучения за овладяване на полезни житейски навици, модерни технологии и най-вече за безопасно придвижване с помощта на белия бастун, който служи едновременно като сензорен инструмент и сигнал за околните, разказва изпълнителният директор Весела Александрова.

Въпреки наличието на звукови светофари и скосени тротоари в града, незрящите граждани все още се сблъскват с препятствия като неправилно паркирани автомобили, тротинетки и необозначени на височина пречки. Тук в центъра, хората с увредено зрение придобиват необходимите умения за безопасно придвижване в градска среда, допълва директора.

В кабинета по ориенирне и мобилност преподава Галина Петрова. Тя обучава хората със зрителни затруднения  на безопасно придвижване в градска среда

Специално внимание е отделено на полезните умения, които включват домашна грижа, готвене, лична хигиена и дори поставяне на грим.

В делничния ден в центъра заниманията ни отвеждат и  в кабинета по зрителна рехабилитация и трудово посредничество. Посреща ни Вероника Тъпчева която работи с хора с остатъчно зрение.

В кабинета на Христо Грозев специалист по компютърни технологии хората с увредено зрение придобиват различни дигитални умения, които им помагат е ежедневието

В кабинета по готварство ни посреща Адриана, преподавателят по готварство  ориентиране, мобилност и полезни умения в центъра, която обяснява, че  обучението се провежда индивидуално и според нуждите на учениците

В кабинета са и двама младежи, всеки със своята нужда и желание да придобие умения и със своя мечта. Алекса е на 19 години и мечтае на учи за сладкар и бижутер. Богомил е на 20 години и вече е научил много неща, които ще му помогнат да бъде по-самостоятелен. Не е решил какво ще прави, навярно ще учи в университет, но засега не гледа много напред.

Слизаме и до спортана  залата, където курсистите получава съвети как да се справят с обездвижването. Тук фитнес инструктур е Марин Пейчев, самият той е зрително затруднен, световен шампион по канадска борба за хора с увреждания, и убеден в мисията си, че спортът е здраве. Смята, че с повече  движение незрящите могат да излезнат от „вакума“, в който са поставени от всекидевните затруднения.

Последната ни среща е в работилницата по грънчарство с преподавателя Георги Петров, но първият ни разговор е с една жена, която превръща глината в красиви сувенири и иска да изненада вески един преподавател в центъра с личен подарък –моливник, изработен от самата нея.

Зад всяко усилие да се справиш сам стоят постоянство, търпение и желание за независимост. Понякога една нова придобита способност променя целия ти ден – а понякога и живота ти. Именно за тези малки, но важни крачки към самостоятелността е последния ни разговор с Стефан Царов, един от най-редовните слушатели на Радио Пловдив, който споделя, че хората тук не иска да бъдат съжалявани, а разбирани.

Целият репортаж е в прикачения звуков файл.