Франция е изправена пред дълбок обществен и икономически разлом

Погромите по време на протестите във Франция са симптом на по-дълбоки обществени проблеми, свързани с интеграцията, икономическата криза и загубата на ценности сред младите хора. Ако държавата не успее да възстанови обществения ред, съществува риск гражданите да започнат сами да защитават собствеността си. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Стефан Манов, секретар на Асоциация „Френско-български форум“.

Според Манов протестите във Франция събират различни групи хора. Наред с гражданите, които изразяват недоволство от поскъпването на живота, инфлацията и социалните проблеми, в демонстрациите се включват и радикални групи, които използват напрежението, за да провокират сблъсъци с полицията.

Той посочи, че крайнолеви активисти, анархисти и други радикални формации често се присъединяват към иначе мирни демонстрации. По думите му техни мишени са банки, застрахователни компании, магазини и агенции за недвижими имоти, възприемани като символи на капитализма.

Наред с тези прояви обаче все по-голям проблем представляват групите, които се възползват от протестите, за да извършват грабежи. Според Манов при последните събития основни мишени на подобни нападения са били магазини за луксозни стоки в Париж и други големи френски градове. Той направи разграничение между действията на радикалните политически групи и участниците, които използват суматохата за плячкосване.

Според него проблемът не може да бъде решен единствено чрез увеличаване на полицейското присъствие. Групите, които извършват погроми, се възползват от необходимостта полицията да разпределя силите си между различни точки на протестите. В същото време зад насилието стоят по-дълбоки противоречия във френското общество.

Манов смята, че част от населението не се припознава в държавата и не я възприема като своя родина. По думите му това се отнася до част от имигрантските общности и техните потомци, които се чувстват изолирани и смятат, че са третирани като граждани втора категория. Той определи това отчуждение като един от факторите за задълбочаването на общественото напрежение.

Подобни процеси се наблюдават и в други западноевропейски държави, но според Манов те поставят особено сериозни въпроси пред Франция, която традиционно отстоява принципа на равенството между гражданите. Според него трудностите с интеграцията и недостатъчното внимание към промените в обществото допринасят за разширяването на разлома между различните групи.

Манов посочи, че нарастващата подкрепа за Марин Льо Пен и нейната политическа формация отразява и недоволството на част от французите от начина, по който се управлява страната. По думите му тези нагласи не бива автоматично да се обясняват единствено с расизъм, ксенофобия или екстремизъм, а трябва да се анализират и през конкретните социални, икономически и политически проблеми.

Според него разминаването между политическия елит и част от обществото е характерно не само за Франция, но и за Европа като цяло. Сред основните причини той открои икономическите затруднения, загубата на конкурентоспособност и регулаторната тежест върху европейската индустрия и земеделие.

Манов даде за пример технологичното развитие и инициативите за създаване на европейска алтернатива на сателитната интернет услуга Starlink на Илон Мъск. Според него подобни примери показват необходимостта Европа да ускори иновациите и да преосмисли политики, които могат да ограничават предприемачеството и конкурентоспособността.

В същото време той обърна внимание и на промените в поведението на младите хора, свързани със социалните мрежи и виртуалната среда. По думите му размиването на границата между виртуалното преживяване и реалните последици от действията може да насърчава агресивно поведение. Манов посочи като допълнителни фактори отслабването на авторитета на родителите и училището и липсата на ясни обществени граници.

Той подчерта, че погромите и грабежите нанасят сериозни икономически щети в момент, когато Франция вече е изправена пред тежки бюджетни затруднения. Разходите за възстановяване на разрушените и ограбени търговски обекти допълнително натоварват икономиката, а продължаващите посегателства след края на протестите показват, че част от престъпните действия вече не са пряко свързани с демонстрациите.

По оценката на Манов бюджетният дефицит на Франция за съответната година се очаква да бъде над 5%, като той посочи възможност за достигане на около 5,5%. Според него съчетанието от икономическа нестабилност, политическо напрежение и обществени конфликти поставя страната в особено трудна ситуация в навечерието на следващите президентски избори.

Манов изрази съмнение дали протестите през следващите седмици ще запазят същия мащаб. Според него гражданите, които участват в демонстрациите по социални и политически причини, могат да се отдръпнат заради насилието и грабежите, извършвани от други групи.

Същевременно той предупреди за риск от ескалация, ако собствениците на магазини и търговците започнат да смятат, че полицията не е в състояние да защити тях и собствеността им. При подобен сценарий, по думите му, някои граждани може да предприемат самостоятелни действия, което би създало опасност от сблъсъци и тежки последици.

Според Манов Франция е изправена пред изпитание, което засяга не само обществения ред, но и самата представа за страната като символ на демокрацията, свободата на мисълта и гражданските права. Той изрази надежда, че кадрите от погромите ще накарат политическите институции и обществото да преосмислят досегашния подход към подобни прояви.

В заключение Манов предупреди, че държавата разполага с ресурси да възстанови обществения ред, но при продължителна ескалация това може да доведе до употреба на значителна сила и дори до човешки жертви. Според него предотвратяването на подобен сценарий изисква не само ефективни действия на полицията, но и решения на дълбоките социални, икономически и интеграционни проблеми във френското общество.