„И аз съм тук“ – послание към съвременната жена

В свят на непрекъснато бързане, безкрайни задачи и все по-високи очаквания понякога най-трудно се оказва не да свършим всичко, а да намерим време да усетим собствения си живот. Между професионалните ангажименти, грижата за семейството, телефонните разговори и непрестанния поток от информация често оставаме последни в списъка със задачи. Именно на тази забързаност и на тихия въпрос, който се крие зад нея – „А аз къде съм?“, е посветена още една перлена вечер - „И аз съм тук“,  на 22 октомври, от 18.30 часа, в артистичното пространство на улица "Козлодуй" 7, в Пловдив. Холистичният терапевт Виолета Кузмова поставя въпроса как да съхраним връзката със себе си в свят, който непрекъснато изисква от нас още време, внимание и енергия.

Кога за последен път направихте нещо за себе си? Не нещо полезно, не нещо, което трябва, а нещо, което ви е дало усещането за смисъл.

Според нея промяната в начина, по който живеем, се усеща все по-осезаемо. Технологиите и изкуственият интелект променят професиите, работата и общуването ни, а възможността да вършим повече не означава непременно, че се чувстваме по-пълноценни. Все по-често се налага да превключваме от една задача към друга, от работата към дома, от един разговор към следващото задължение. Докато сме физически на едно място, вниманието ни вече е другаде.

Така денят може да бъде изпълнен с дейности, но да остави усещането, че не сме присъствали истински в нито една от тях. Затова, по думите на Виолета Кузмова, един от най-ценните ресурси днес е фокусът – способността да избираме на какво да дадем вниманието и вътрешната си енергия.

Особено силно това се отнася до жените, от които често се очаква да съчетават множество роли – да бъдат успешни професионалисти, добри майки и партньори, грижовни дъщери и надеждна опора за близките си. Да се справят, да не се оплакват и да продължават напред. Но зад привидната сила невинаги стои човек, който има достатъчно сили.

Понякога изтощението не изглежда като отказ или неспособност да продължиш. То се проявява в познатото „още малко и ще се справя“, в поредната поета задача, в желанието да не разочароваш никого. Докато се грижим за всички останали, собствените ни потребности постепенно остават на заден план.

Виолета Кузмова обръща внимание и на влиянието на средата, в която живеем. Хората около нас могат да бъдат източник на подкрепа, но понякога, дори с добри намерения, да ограничават представите ни за възможното. Ако постоянно сме заобиколени от страх и отказване, постепенно започваме да ги приемаме за нормални. Когато обаче сме сред хора, които ни насърчават да търсим повече, да заявяваме потребностите си и да отстояваме границите си, самата представа за възможното може да се промени. 

Връщането към себе си не означава да пренебрегнем отговорностите си или да спрем живота. То започва с нещо много по-просто, да забележим кога се чувстваме истински живи. Когато се смеем, творим, общуваме с хора, пред които можем да бъдем себе си, или правим нещо, което ни вдъхновява, енергията ни се променя. В тези моменти не просто изпълняваме поредното задължение, а преживяваме нещо, което има лично значение за нас.

Посланието на Виолета Кузмова към жените е да си върнат вниманието и да оставят място за тишина, избор и смисъл. Защото светът вероятно ще продължи да се движи все по-бързо, а технологиите ще могат да поемат все повече от задачите ни. Но остава въпросът какво искаме да направим с времето, което имаме, и дали присъстваме истински в собствения си живот.

Понякога първата крачка към промяната е просто да спрем за миг и да си кажем: сред всичко, което трябва да бъде направено, сред всички хора, които имат нужда от мен...и аз съм тук.