Безопасността на пътя започва от средата, не от шофьора

Безопасността на пътя започва от средата, не от шофьора. Tова коментира Богдан Милчев от Института за пътна безопасност по повод идеите на правителството за ограничаване на пътния травматизъм. Сред мерките са с цел по-добра подготовка на младите шофьори в страната да бъдат изградени шест полигона, както и да им бъдат забранени мощни коли.

Според Богдан Милчев подобни предложения трябва да бъдат подкрепени с конкретни проекти, срокове, финансиране и измерими резултати.

В интервю за Радио Пловдив той изрази съмнения относно реализацията на обявените намерения и постави акцент върху състоянието на пътната инфраструктура, контрола и начина, по който се разходват средствата за безопасност.

Шест полигона няма да решат проблема без ясен план, категоричен е Милчев. Подчерта още, че остават без отговор въпросите къде ще бъдат изградени съоръженията, колко ще струват, кога ще започне строителството и как ще бъде организирано обучението.

По думите му трябва да се уточни и дали практическата подготовка ще бъде безплатна, как ще се провежда. Според него шест полигона няма да бъдат достатъчни, за да осигурят необходимото обучение на всички водачи, които имат нужда от него.

По отношение на идеята за ограничаване на мощността на автомобилите, които младите шофьори могат да управляват през първите две години след получаването на книжка, Милчев заяви, че подобна мярка може да има ефект.

Според него тя би могла да бъде въведена бързо, като остава въпросът как ще се осъществява контролът върху спазването ѝ.

Милчев коментира и предложенията за създаване на нов транспортен оператор, по-бързо връчване на електронни фишове и изграждане на профили на рисковите водачи. Той изрази критично отношение към част от планираните дейности и предупреди, че дигиталните решения няма да компенсират липсата на добра пътна маркировка, мантинели и качествена настилка.

Според него всяка мярка трябва да бъде обвързана с конкретен очакван резултат – включително колко жертви се очаква да бъдат предотвратени и в какъв срок.

В разговора Милчев заяви, че според данни на Института за пътна безопасност статистиката за загиналите при катастрофи през 2024 и 2025 г. може да не отразява пълния брой жертви.

По думите му има съществени разлики в отчитането на допълнително починалите вследствие на катастрофи, които пораждат съмнения за възможни манипулации. Той посочи, че става дума за предполагаемо неотчитане на между 60 и 100 души годишно.

Милчев обясни, че съмненията са основани на наблюдения върху ежедневната статистика на МВР и на установени според него отклонения в данните. По думите му е поискал проверка по темата, но тя не е била предприета.

Според Богдан Милчев проблемът с пътния травматизъм не може да бъде решен единствено чрез обучение на водачите. Той постави акцент върху средата, в която шофьорите се движат – качеството на настилката, маркировката, организацията на движението и ефективността на контрола.

„Безопасното шофиране започва от средата, в която попадаме ние, шофьорите“, посочи той.

По думите му не е реалистично да се очаква, че обучението само по себе си ще компенсира опасните участъци, лошата инфраструктура и липсата на адекватни условия за движение. Милчев отхвърли тезата, че причината за катастрофите е единствено в неподготвеността на българските водачи, като аргументира позицията си с влиянието на пътната среда върху поведението им.

Той настоява разходването на средствата за ремонти и мерки за безопасност да бъде предшествано от оценка на риска. Така, според него, ще може да се преценява какъв ефект се очаква от всеки вложен лев и доколко конкретният ремонт ще допринесе за намаляване на катастрофите и жертвите.

Милчев подчерта, че наред с обучението са необходими по-ефективен контрол и последователна политика за подобряване на пътната инфраструктура.