С високи надценки някои чужди вериги изтласкват българските стоки

Разликите в надценките на българските и вносните млечни продукти поставят под натиск родните производители. Необходими са постоянни проверки и реални мерки за по-справедливо разпределение на приходите по веригата от фермата до магазина.

Надценки от 70 до 100%, а в отделни случаи и над 120% върху български млечни продукти продължават да се срещат в големите търговски вериги. Това поставя въпроса доколко обоснована е крайната цена, която плащат потребителите, и каква част от нея остава при производителите и преработвателите.

Темата отново е на дневен ред след оповестените от председателя на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова данни за надценки от 135% при маслото, 99% при млякото и 95% при сиренето.

Ще бъдат ли открити реалните причини за техния ръст, или отново ще се борим с последствията, без да стигаме до същината? Доколко са регулирани  отношенията между доставчици и търговци – коментира Владислав Михайлов от Асоциацията на млекопреработвателите.

Според него проблемът не е само в размера на надценките, а и в начина, по който се формират цените на българските и вносните продукти. По думите му през последните години се наблюдава трайна тенденция към увеличаване на надценките, която може да застраши конкурентоспособността на родното производство.

Михайлов отчита положителна промяна в отношенията между преработвателите и търговските вериги през последните два-три месеца. Започва работа и по модели за коопериране на предприятията, които биха могли да подобрят пазарното им присъствие. Въпреки това той не вижда съществена промяна в ценовата политика на търговците.

„Когато наши колеги намалиха цените на производител, очаквахме това да се отрази и на цените на щанда. През март, април и май обаче не видяхме такова намаление“, коментира представителят на браншовата организация.

Надценката не е печалба

Според Михайлов е важно да се прави разграничение между надценка и рентабилност, тъй като двата показателя не са едно и също. Надценката представлява разликата между покупната и продажната цена, изчислена спрямо цената на придобиване на стоката. Тя обаче не е чиста печалба, защото от приходите трябва да бъдат покрити разходите за дейността.

Ако търговецът закупи продукт за 10 лева и го продаде за 12 лева, надценката е 2 лева, или 20% спрямо покупната цена. От тази сума следва да бъдат покрити разходите за транспорт, персонал, наеми, съхранение и останалите дейности, свързани с продажбата.

По думите на Михайлов преди пандемията от COVID-19 надценките в търговията с млечни продукти масово са били в диапазона от 35 до 45%. След началото на кризата те започват да нарастват, като достигат 70, 80 и дори 100% и повече.

Тази тенденция се запазва и през следващите години. Михайлов посочва, че при определени продукти надценките достигат 120–130%, а понякога и повече.

„Когато едно сирене се купува за 9 лева и се продава за 20 лева, надценката е 11 лева, или приблизително 122%. Това не е печалбата на търговеца, но е разликата между покупната и продажната цена“, обяснява той.

В момента се наблюдават и по-ниски надценки – от порядъка на 55–70%, но при други артикули те продължават да надхвърлят 100%.

Защо българските продукти са поставени в по-неизгодна позиция?

Един от съществените въпроси според представителя на млекопреработвателите е защо за едни производители се прилагат надценки от 50–60%, а за други те достигат 100–110%.

Михайлов допуска, че размерът на доставките и условията на договаряне могат да имат значение, но обръща внимание на друга тенденция – по-ниски надценки върху някои вносни продукти и значително по-високи върху българските.

Това, по думите му, създава неравнопоставеност на пазара и ограничава възможностите на родните предприятия да реализират продукцията си.

„Сиренето си е сирене, киселото мляко си е кисело мляко, кашкавалът си е кашкавал. Не виждам логика при някои гръцки или испански продукти надценката да е 20–30%, а при българските да достига 70–100%“, коментира Михайлов.

Според него, ако тази тенденция продължи още две-три години, част от българските млекопреработвателни предприятия могат да се окажат в ситуация, в която не успяват да реализират достатъчни количества продукция и да поддържат дейността си.

Последиците няма да се ограничат само до преработвателната промишленост. Под натиск ще останат и животновъдите, доставчиците на сурово мляко и работните места, свързани с целия производствен процес.

Михайлов предупреждава и за риска от прекомерна концентрация на пазара в ръцете на малък брой големи търговски вериги. Според него това им дава значително влияние върху избора кои продукти да бъдат предлагани и при какви условия, което поставя по-малките производители в зависима позиция.

По-скъпи продукти при по-ниски доходи

Като пример за ценовите разлики Михайлов посочва пазара във Великобритания. По думите му в средния клас търговски вериги там пакет от 250 грама масло се предлага на цени около 1,30–1,60 паунда, докато в България същото количество достига приблизително 3,80–3,90 евро според данните, цитирани в разговора.

Той отбелязва, че сравнението е особено показателно, когато цените се съпоставят с доходите и покупателната способност на потребителите в двете държави.

Според него млечните продукти в България остават скъпи спрямо възможностите на значителна част от домакинствата, докато производителите не получават непременно справедлив дял от крайната цена.

„Няма как потребителят да плаща 30–60 евро за килограм кашкавал, а преработвателят да получава 7–8 евро за същото количество, без да поставим въпроса какво остава за животновъда и как се разпределя стойността по цялата верига“, коментира Михайлов.

По думите му, когато основната част от финансовия резултат се концентрира в един участник по веригата, останалите – от животновъда до преработвателя – са принудени да работят при все по-трудни условия.

Ще доведат ли проверките до реална промяна?

Михайлов подкрепя засиления контрол върху цените, но подчертава, че еднократните проверки няма да решат проблема. Според него са необходими последователни действия и ясна методика, която да позволи да се установи как се формират цените и дали съществуват необосновани разлики в прилаганите надценки.

Той припомня, че темата за отношенията между производители и търговски вериги е поставяна нееднократно от различни организации и институции, включително от Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите.

По думите му държавата трябва да намери ефективни инструменти, с които да защити интересите както на потребителите, така и на българските производители, без да се стига до административни решения, които не отчитат реалните разходи и особеностите на пазара.

Михайлов изразява надежда, че търговските вериги ще преразгледат политиката си и ще предоставят повече възможности на българската продукция. Според него диалогът между двете страни вече дава известни положителни сигнали, а кооперирането на производителите може да се окаже един от начините за подобряване на позициите им.

Като пример той посочва предприятие от браншовата асоциация, което е създало собствена мрежа от около 21–22 малки магазина за млечни продукти. По думите му тези обекти работят с надценка от приблизително 20–25%.

Това поставя въпроса защо малки специализирани магазини могат да функционират с подобна надценка, докато големите търговски вериги, които разполагат с много по-големи обороти и предлагат хиляди артикули, поддържат значително по-високи нива при част от млечните продукти.

Според Михайлов подобни разлики заслужават задълбочен анализ от контролните органи.

В крайна сметка спорът за надценките не се свежда единствено до цената на сиренето, кашкавала или маслото на щанда. Зад него стоят въпросите за устойчивостта на българското животновъдство, оцеляването на преработвателните предприятия и възможността потребителите да купуват качествени продукти на достъпни цени.

Предстои да стане ясно дали засиленият контрол ще доведе до реални промени в ценовата политика на големите търговски вериги, или проблемът ще продължи да се прехвърля между производители, търговци и институции, докато крайната сметка остава за потребителя.