Реалният бюджетен дефицит за 2027 г. може да надхвърли 4,9%

Преработка на бюджета за 2027 г. и по-силен данъчен и осигурителен натиск прогнозира доц. Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС. В интервю за програма „Точно днес“ на Радио Пловдив той коментира, че заложените от правителството мерки за ограничаване на дефицита не осигуряват достатъчно устойчива фискална консолидация. Според него реалният структурен дефицит може да достигне 4,9% и дори повече, въпреки че обявеният от кабинета дефицит в проектобюджета е 4,3%.

Най-сериозните въпроси около бюджетната рамка са свързани с начина, по който се планира намаляването на дефицита, и с това дали предвидените мерки ще бъдат приети от Европейската комисия. България е в процедура по прекомерен дефицит и трябва да съобрази бюджетния си план с новата фискална рамка на Европейския съюз, припомни Ножаров.

Той допълни, че на 15 октомври е изпратен в Европейската комисия и оповестен бюджетният план за 2027 г., който съдържа основните параметри на предстоящата финансова рамка. Според финансиста в документа има разминаване, което поставя под съмнение реалистичността на прогнозирания дефицит. Той посочи:

Правителството претендира, че структурният баланс и съответно дефицитът на начислена основа ще бъде 4,3%. От друга страна, в самия бюджет на страница 35, таблица 6, се казва, че без мерки дефицитът би бил 7,4% за 2027 година. Това е огромно число.

Според доц. Ножаров предвидените мерки не дават достатъчно убедителен отговор как разликата между 7,4% и 4,3% ще бъде преодоляна. Сред тях е въвеждането на данък върху свръхпечалбите, от който се очакват около 800 милиона евро. Финансовият анализатор поставя под въпрос възможността този приход да бъде отчетен като устойчива мярка за намаляване на дефицита, тъй като данъкът е предвиден само за една година.

Допълнителни приходи се очакват също от затягането на контрола върху сделките с недвижими имоти, нови акцизи, данъчното облагане на хазарта, увеличението на пътните такси и винетките, както и от по-високите минимален и максимален осигурителен доход. В бюджетния план са заложени и постъпления от печалбите на държавните предприятия. 

"Как запълваме няколко милиарда с мерки за няколко милиона и сваляме дефицита, както самото правителство си признава, от 7,4% изведнъж на 4,3%?“, пита доц. Ножаров.

Според него Европейската комисия ще обърне внимание на устойчивостта на тези приходи и на съответствието им с европейските правила. Друг проблем според икономиста е и планираното съкращаване на капиталовите разходи с около 1,5 милиарда евро. По думите му отлагането на инвестиции не решава трайно бюджетните проблеми, а само прехвърля необходимите разходи към следващи години. Той коментира:

Това са отложени инвестиции. Ако не ги направим тази година, трябва да бъдат направени следващата. Европейската комисия това не го счита за устойчива мярка.

Доц. Ножаров смята, че е възможно бюджетът да бъде преработен, като се приложат допълнителни мерки за увеличаване на приходите. Според него именно необходимостта от подобни корекции може да обясни забавянето на официалното представяне на финансовата рамка.

По думите му въпросът за дефицита е пряко свързан и с доходите на хората. Макар правителството да не се отказва от обещаните увеличения, темпът им се забавя. По думите на икономиста се предвижда замразяване на автоматичните механизми за актуализация, а увеличението на заплатите в публичния сектор може да бъде около 5%.

При минималната работна заплата и останалите социални плащания също се очертава по-умерен ръст спрямо тази година. На фона на повишената прогноза за инфлацията това може да означава, че увеличенията ще компенсират поскъпването, без да осигурят съществено повишаване на покупателната способност. А мнението на доц. Ножаров е: 

Това по-скоро представлява инфлационно индексиране, отколкото реално повишаване на доходите.

Той посочи, че до края на ноември Европейската комисия трябва да се произнесе по изпратения бюджетен план. Според оценката му ще има вероятни забележки, ако междувременно не бъдат направени промени. А окончателният вариант на бюджета може да се различава от публикувания план, включително с по-силен фискален натиск.

Икономистът уточни, че трябва да се прави разлика между дефицита на касова основа, този на начислена основа и структурния дефицит. И добави, че именно структурният показател е сред важните ориентири за оценката на европейските институции.

Моите изчисления са, че той няма да бъде по-малък от 4,9%, тоест 5%. Иначе за вътрешен PR ефект може да се обявяват 4,3%.

Според преподавателя в УНСС бюджетът показва намерение за фискална консолидация, но все още недостатъчно убедителен план за постигането ѝ. Той предупреди и за нарастващата цена на държавния дълг, като посочи, че лихвените плащания вече надхвърлят 1 милиард евро годишно. И обобщи: 

Вече започваме да се замисляме за реална фискална консолидация, а някой трябва да понесе цената за тази фискална консолидация. И винаги това е населението.