Дистанцията между кандидатите на II тур е новината на тези избори

Резултатите от балотажа на президентските избори са ясни и са в полза на двойката Илияна Йотова и Кирил Вълчев.  Коментарите и анализите обаче продължават.

Какво можем да кажем на базата на тези числа и разликата от първия и от втория тур? Първотоважно е,  че се потвърдиха голяма част от тенденциите, които бяха наблюдавани предварително. Все пак, въпреки неочакваната близост в резултатите след първия тур, прогнозите през цялото време бяха в посока, че ИлиянаЙотова ще спечели тези президентски избори, каквото всъщност се и случи.

Голямата новина от тези президентски избори беше наистина промяната в дистанцията между двете кандидат-президентски двойки, между двата тура – отбеляза Геновева Петрова от "Алфа Рисърч"

Нещо, което в интерес на истината не е феномен, който за първи път се наблюдава. Но все пак, при положение, че госпожа Йотова завърши първия тур с неочаквано нисък за нея резултат, а на втори тур успя да мобилизира по-високо от очаквания пред следните няколко дни резултат, е наистина въпрос, който заслужава един допълнителен анализ.

И от къде дойдоха тези гласове фактически?

Това, което на първи прочит в рамките на по-малко 24 часа след като е приключило изборния ден, можем да анализираме си няколко неща.Разбира се, първото са допълнително мобилизираните в тази седмица избиратели, защото знаем, че имаме, макар и не много голямо, но повишаване на активността спрямо първия тур, която беше около милиони половина миналата седмица и милиони 900 000 на втория – изтъква социологът от „Алфа Рисърч“.  

Тези избиратели, които бяха пропуснали първия, но отидоха да гласуват за втория, всъщност избираха само между двамата участници в балотажа. Вторият сериозен фактор в това отношение е така нареченото преразпределяне на подкрепа от кандидати, които са участвали в първия тур, но не са спечелили, не са се класирали за балотажа. Вижда се, че техни избиратели, които са гласували вчера са преориентирали подкрепата си към някоя от кандидат-президентските двойки.

Това, което всъщност виждаме е, че Илияна Йотова успява да мобилизира по-широк кръг подкрепа. Тя разбира се получи допълнителна мобилизация от избирателите на „Прогресивна България“, които в първия тур по някаква причина не излязоха да гласуват, но всъщност така получи и немалка подкрепа от страна на избиратели на „Възраждане“.  Също и на други от по-малките кандидати, които се позиционират в тази националистическо-популистка ниша и които призоваха за подкрепа към госпожа Йотова.

Обратно, Андрей Гюров също получава резултат, който далеч надхвърля гласовете на партиите. Те имахаоколо 400 хиляди гласа през април, докато сега господин Гюров получава близо 760 хиляди гласа. Тоест голяма част от тази допълнителна подкрепа пък идва от мобилизация на, най-общо казано, дясноцентритски избиратели.

В най-голяма степен това са избиратели на ГЕРБ от последните парламентарни избори, но също така избиратели на по-малки действени формации, които не са представени в парламента и които също в периода между двата тура призоваха за повече активност и подкрепа към двойката Гюров – Кандев.

Неведнъж е ставало дума как балотажите обикновено са тази фаза от изборите, когато се активира така наречения „отрицателен вот“, т.е. има някаква част избиратели, които излизат на балотажа не защото предпознават някои от участниците като свои предпочитани кандидати, а за да не допуснат другия кандидат да спечели.

 
А какво показват гласовете от чужбина? Дали имат решаващо значение на фона на случващото се у нас?

Очевидно в тези избори решаващо значение нямаха, за толкова колкото дори и с гласовете от чужбина победата на госпожа Йотова беше извоювана и само в страната – смята Геновева Петрова.

Те не бяха достатъчно за да може конкурента и в лицето на господин Гиров, и който между другото спечели като цяло вота на българите в чужбина да скъси още повече дистанцията или пък да обърне резултата. Но гласовете на българите в чужбина разбира се са една много важна част, защото те са своеобразен знак, послание от нашите сънародници, които живеят зад граница.

 

Интересно е обаче да коментираме накрая и избирателната активност, която е още малко по-висока, но все пак някакси незадоволителна.

Факт е, че тези избори ще останат в историята, освен с това, че имаме първата жена президент, но и с това, че до моментате са изборите с най-ниска избирателна активност.  Има различни интерпретации, но две неща са факт.

Едното е, че ниската активност е своеобразен знак, сигнал от избирателите към управляващата „Прогресивна България“. Тоест, очевидно е, че има известна натрупана критика за този период към начина на управление на страната.

Другият обаче важен въпрос е свързан с политическото предлагане, което партиите предоставиха на избирателите в лицето на иначе рекордния брой кандидатив тези избори, но очевидно една голяма част от тях, освен тези на ГЕРБ и ДПС, които нямаха собствени кандидати и не заявиха официално, че подкрепят някои от участниците.

Много други избиратели не успяха да препознаят нито един от тези 27 кандидат президентски двойки, която те смятат, че ги представлява. Може би сред тях има и такива, които са гласували на балотажа с „Не подкрепям никого“,  но там няма и 3%. Съвсем малко е. Предишни избори помним доста по-големи резултати в тази графа – коментира социологът Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“.