Опозицията пропусна голям шанс да се заяви като политическа алтернатива

Опозицията в България пропусна голям шанс да се заяви като политическа алтернатива на президентските избори. Вотът не промени съществено баланса между власт и опозиция, а резултатът показва, че политическата подкрепа остава разпределена приблизително както преди кампанията. Това коментира политологът Страхил Делийски в интервю за програма „Точно днес“ на Радио Пловдив.

Според него и двете кандидат-президентски двойки са попаднали в капана на собствените си силни страни. Особено отчетливо това се е проявило при Андрей Гюров и Георги Кандев. По думите на Делийски прекомерната мобилизация на твърдото ядро около „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ е отблъснала част от по-широката периферия на избирателите. Той посочи: 

Когато форматираш разговора през рамки, от които се интересуват една доста малка част от населението, в случая комунистите и Путин, няма как да очакваш онези други, по-големи части от населението да се активират и да те подкрепят.

Политологът определи като непродуктивен и опита на партиите да се разграничат от кандидатите чрез инициативни комитети. Според него резултатите показват, че подобен подход не осигурява по-голяма мобилизация от тази, която могат да постигнат самите политически формации. Освен това Делийски смята, че това е пореден опит партиите да избягат от отговорността си пред избирателите.

По думите му сред подкрепящите Андрей Гюров не се наблюдава еднозначно възприемане на резултата като загуба. Политологът отбеляза, че създадената около кандидатурата му мобилизация ще бъде запазена като политически ресурс за следващи процеси, включително евентуални предсрочни парламентарни избори.

Победата на Илияна Йотова е резултат от по-активното включване на Румен Радев в кампанията между двата тура, както и от подкрепата на избиратели на други политически сили, включително на „Възраждане“. Делийски обаче смята, че решаващото обяснение за резултата не е толкова в успешната кампания на Йотова, колкото в неспособността на опозицията да спечели изборите.

Той очаква Илияна Йотова да бъде балансиран президент, като основание за това му дават политическият ѝ опит и биография. Според него тя е първият държавен глава след Георги Първанов, който влиза в президентската институция със сериозен политически опит.

Делийски е на мнение, че поведението на новия президент не трябва да се разглежда единствено през външнополитическата рамка „за“ или „против“ Путин. Според него това е ограничен политически прочит, който не обхваща широкия кръг от въпроси, по които държавният глава може да формулира проблеми и общи национални цели. Той коментира: 

Концентрацията на институционална власт между изпълнителната власт, ръководена от Румен Радев, и президентската институция, оглавена от подкрепената от него Илияна Йотова, е резултат от вота на мнозинството.

Политологът обаче насочи вниманието към друг, по-дълбок проблем – концентрацията на богатство в ограничени групи от хора. Според него именно тя поставя сериозни препятствия пред процесите на деолигархизация в България, независимо от разпределението на институционалната власт. Делийски заключи: 

Каквато институционална диверсификация да имаме, тя няма да помогне за деолигархизацията на страната, защото очевидно в тези тенденции България е от много отдавна.