КЕВР надцени възможностите си да влияе на цените на газа

Увеличението на цената на природния газ с над 30% създава рискове за енергетиката и икономиката, а развитието на международните пазари прави прогнозите за следващите месеци несигурни, коментира бившият член на КЕВР и бивш зам.- министър на енергетиката Еленко Божков.

По думите му увеличението е било обективно неизбежно заради динамиката на борсовите цени, въпреки очакванията за по-малък ръст.

Божков постави под съмнение и обещанията на председателя на КЕВР Пламен Младеновски за ограничаване на поскъпването.

Най-сериозният риск е свързан с цената на топлинната енергия. Засега има уверения, че тя няма да бъде повишавана до 30 юни 2027 г., но според Божков това обещание трябва да се разглежда на фона на голямата разлика между прогнозната и актуалната цена на природния газ.

Той посочи, че прогнозата, заложена при определянето на цената на топлинната енергия за периода 2026–2027 г., е била 47,90 евро за мегаватчас, докато в момента природният газ струва 58,73 евро за мегаватчас.

Сред факторите, които могат да доведат до ново поскъпване, Божков открои продължаващото напрежение в Ормузкия проток и атаките срещу терминали за втечнен природен газ. Това създава риск от ограничаване или прекъсване на доставките към Европа.

Допълнителен натиск може да дойде и от дългосрочния договор за азерски газ. Цената по него се формира с деветмесечно закъснение спрямо петролните котировки, което означава, че поскъпването на петрола през последните месеци тепърва може да се отрази върху цената на доставките за България.

Божков обясни, че за да се избегне поскъпване на парното или необходимост от значителни компенсации за топлофикационните дружества, се разчита на спад на цените на природния газ през следващите месеци.

По-благоприятна изглежда ситуацията с цената на електроенергията за битовите потребители заради дългосрочните договори с фиксирани цени. Този модел обаче има своята цена – ниските цени се компенсират за сметка на приходите на АЕЦ „Козлодуй“ и водните централи на НЕК, което ограничава възможностите им за инвестиции и ремонти.

По отношение на бизнеса Божков уточни, че предприятията вече разполагат с механизъм за компенсации, но настояват за по-добър начин на изплащането им. Проблемът е, че в някои случаи средствата се получават със закъснение от десет месеца.