Скъпият газ заплашва ранната българска зеленчукова продукция

Поскъпването на природния газ с над 30% ще увеличи с 25 до 30% разходите на българските оранжерийни производители и ще постави под въпрос конкурентоспособността на родната продукция. Без предвидима държавна подкрепа има реален риск част от стопанствата да не заложат ранно производство през следващата година. За това предупреди в ефира на Радио Пловдив Иван Кабуров – производител от Мало Конаре и заместник-председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция.

Около 60% от разходите в оранжерийното зеленчукопроизводство са свързани с отоплението. Затова увеличението на цената на газа се отрази пряко върху себестойността на продукцията. По думите на Кабуров, ако в момента производителите продават краставиците на около 1,50 евро – цена, която приблизително покрива разходите им, след поскъпването те трябва да струват между 1,85 и 2 евро.

„Разходите ни се увеличават с над 25% за крайния продукт“, посочи производителят. Той предупреди, че търговските вериги трудно ще приемат подобно увеличение на изкупните цени, а потребителите вероятно ще ограничат покупките си заради по-скъпите зеленчуци.

Допълнителен проблем е нетрайността на продукцията. Оранжерийните производители трябва да реализират зеленчуците си практически веднага след прибирането им. Ако пазарът не позволява по-висока продажна цена, загубите остават за стопаните.

По-високите цени на природния газ ще се отразят и върху азотните торове, чието производство е пряко свързано със суровината. Като пример Кабуров посочи поскъпването на амониевата селитра – от около 450 евро до 520 евро за тон само в рамките на последния месец.

Според него контролът върху цените не трябва да се съсредоточава единствено върху крайната цена на зеленчуците, а да обхваща реално разходите на производителите – торове, енергия, работни заплати и останалите необходими ресурси.

„Защо проверяват нашия продукт и регулират цената до крайния потребител, а не проверяват азотните торове с колко са увеличени, колко е поскъпнала електроенергията и колко са нараснали работните заплати?“, коментира той.

Кабуров изрази опасение, че при тези условия част от производителите няма да заложат ранна продукция през следващата година. Това би означавало по-малко български зеленчуци на пазара и още по-голяма зависимост от вноса от страни като Гърция, Албания и Турция.

За да покаже реалния натиск върху сектора, производителят даде пример със собствената си оранжерия. Разходите му за отопление са около 100 евро дневно. За работници, пакетаж, охлаждане и торове отделя още между 70 и 80 евро. В същото време заради ниската слънчева радиация и слабите добиви дневните приходи са приблизително 110-130 евро.

Така стопанството му реализира загуба от около 50-60 евро на ден.

Въпреки това той продължава да отоплява оранжерията и да запазва работниците си, вместо да прекрати производството и да освободи хората. Причината е не само икономическа, но и професионална – растенията по думите му са в добро състояние и имат потенциал да дадат продукция.

„Не искам да унищожа реколтата и да изпратя работниците на трудовата борса или в чужбина“, обясни Кабуров.

От бранша настояват държавата да въведе постоянна политика за компенсиране на разходите за отопление. По думите на Кабуров до Министерството на земеделието са изпратени десетки писма с искания за подкрепа, но до момента производителите не получават необходимата помощ.

Основното настояване е компенсациите да бъдат предвидими и да се отпускат в началото на производствения цикъл, а не след прибирането на реколтата, когато загубите вече са натрупани.

„Те трябва да се дадат в самото начало, за да може стопанинът да си планира производството“, подчерта той.

Кабуров се аргументира с това, че подготовката започва още през декември със засяването на семената, през февруари растенията се изнасят в оранжериите, а първите зеленчуци се берат през април. Добави, че тва е продължителен процес, който изисква предварително планиране на разходите, работната ръка и производството.

Според него прекъсването на този процес може да има дългосрочни последици. Ако работниците бъдат освободени и заминат в чужбина, впоследствие трудно ще бъдат привлечени обратно. А възстановяването на едно затворено стопанство не става бързо.

„Ние не сме бизнес, който може днес да купи една бутилка от единия склад и утре да я продаде на другия. Това са живи растения, жив процес, много работници“, подчерта производителят.

По думите му българското оранжерийно производство има значение не само за осигуряването на качествена и прясна храна, но и за заетостта в селските райони. То осигурява работни места и предлага българска продукция през повече от 10 месеца в годината.

Кабуров предупреди, че без последователна държавна политика секторът може да загуби производствения си капацитет, а това ще отслаби и конкуренцията на вносните зеленчуци.