Бюджет 2027 е инерционен, проинфлационен и без реформи

Бюджет 2027 е проинфлационен. Това е бюджет на инерцията, а не на реформите, коментира икономическият експерт Никола Янков от екипа на „Синя България“ за представената от правителството финансова рамка за следващата година. Правителството предвижда дефицит от 3,5% за 2027 година, а разходите за отбрана ще достигнат 2,23% от брутния вътрешен продукт, минимална заплата от 660 евро и мерки, насочени към младите.

Според Янков бюджет 2027 пропуска възможността за същинска промяна и вместо това управляващите избират познатия модел на отлагане на реформите и продължаване на досегашната бюджетна политика.

Янков подчерта, че сред основните му слабости са липсата на реално съкращаване на държавните разходи и раздутата администрация и отсъствието на стимули за частните инвестиции. Разкритикува правителството, че вместо да използва икономическия растеж за овладяване на дефицита и натрупване на фискален резерв, държавата продължава да харчи много, а сметката ще платят всички българи чрез по-висока инфлация.

„Това е бюджет на инерцията, в който няма никакви реформи. Продължение на бюджета, който беше направен по средата на годината, с очакването, че реформите ще дойдат в следващата, но те не дойдоха“, коментира Янков.

Според него управляващите са имали необходимия политически комфорт да започнат промени още през първите месеци на мандата, но вместо това отново са отложили трудните решения. Добави, че в проектобюджета не се предвижда реформа в държавната администрация, няма съществено ограничаване на разходите, нито ясна политика за стимулиране на частните инвестиции и заетостта.

Янков оспорва и тезата, че подобна финансова рамка е насочена към подкрепа на най-бедните и младите хора. По думите му високите държавни разходи при непроменено равнище на производство на стоки и услуги създават допълнително инфлационно напрежение. А инфлацията засяга най-силно домакинствата с ниски доходи.

„Инфлацията е данъкът върху бедните“, подчертава икономическият експерт.

Той обръна внимание и на размера на държавната администрация, чиито разходи според заложеното в бюджета са около 12% от БВП. Това е изключително високо равнище, близко до рекордните стойности в Европейския съюз, смята Янков. Според него България продължава да поддържа прекалено голям административен апарат, без достатъчно внедряване на нови технологии и оптимизация на работата.

В същото време частният сектор изпитва недостиг на работна ръка, включително на хора с висше образование. Част от заетите в администрацията биха могли да намерят реализация в бизнеса, ако държавата предприеме необходимото преструктуриране, посочва експертът.

Критиката му е насочена и към повишаването на минималната работна заплата по административен път. Според Янков то не гарантира по-висока заетост и може да има обратен ефект – съкращаване на хората с най-ниски възнаграждения или преминаването им в сивия сектор.

Друг спорен момент е начинът, по който се представя бюджетният дефицит. Янков обръща внимание на разликата между касова и начислена основа. По думите му отлагането на плащания за следващата година може формално да подобри показателите на касова основа, но не заличава вече поетите финансови ангажименти.

На въпроса кой ще стане по-богат и кой ще обеднее през следващата година при предложената финансова рамка Никола Янков отговари, че според него всички ще обеднеят заради проинфлационния характер на бюджета.