Бюджет 2027: Големите реформи остават за друг път

Бюджет 2027 г. е по-скоро бюджет на умереността и на продължаващите досегашни политики, отколкото опит за реална фискална консолидация. Целта изглежда е да бъдат удовлетворени различните социални групи, без да се предизвика сериозно обществено недоволство. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Адриан Николов, старши анализатор в Института за пазарна икономика.

По думите му проектът на бюджета не показва съществена промяна във фискалната политика и не предлага достатъчно убедителни стъпки за ограничаване на публичните разходи.

„Бюджетът за 2027 година е опит леко да се докоснат всички социални групи и всички да бъдат удовлетворени, без някой да бъде особено раздразнен, така че да няма улични протести и сериозно недоволство“, посочи Николов.

Според него заложената консолидация остава по-скоро на хартия, а бюджетът продължава тенденцията на отлагане на необходимите структурни промени.

Сред основните параметри на проектобюджета е предвиденото увеличение на възнагражденията в публичния сектор с около 5%. Изключение са някои групи, сред които учителите, за които е заложен по-висок ръст.

Николов обърна внимание, че автоматичните механизми за определяне на минималната работна заплата ограничават възможностите за договаряне между работодатели и синдикати. След като социалните партньори не са постигнали съгласие, увеличението ще следва действащата формула.

Анализаторът предупреди, че номиналното увеличение на заплатите не означава непременно подобряване на покупателната способност.

По оценката му реалният ръст на възнагражденията в публичния сектор ще бъде ограничен, като при инфлация от порядъка на 4% ефектът от увеличенията ще бъде различен за отделните групи работещи.

Особено големи ще са разликите между възнагражденията в държавната администрация – от ръководители на институции, които получават значително по-високи заплати, до служители с доходи от около 1000-1200 евро.

"На практика за повечето хора на държавна заплата жизненият стандарт ще е ще е замразен". 

Затова според Николов еднаквото процентно увеличение не води до еднакъв резултат за всички и не решава проблема с неравномерното разпределение на доходите.

Проектът на бюджета на държавното обществено осигуряване предвижда пенсиите да бъдат осъвременени от 1 юли 2027 г. по швейцарското правило. Очакваното увеличение е между 7 и 8%.

Предвидени са също промени в минималния и максималния размер на обезщетенията за безработица, както и увеличение на максималния осигурителен доход до 2400 евро.

Тези параметри са част от по-широката бюджетна рамка, която цели да запази досегашния модел на социални разходи, без да предлага съществена промяна в начина, по който се управляват публичните финанси, смята Николов

Като основен недостатък на бюджета Адриан Николов открои липсата на реални структурни реформи. Според него продължаващото отлагане на промените в здравеопазването, образованието и държавната администрация ще направи тяхното осъществяване все по-трудно.

Анализаторът коментира и предвиденото намаляване на числеността в публичния сектор с около 5000 души. По думите му обаче това не означава непременно реално съкращаване на заетостта, тъй като част от позициите могат да останат незаети или да бъдат компенсирани по друг начин.

„Големите реформи остават за друг път, т.е. за догоздина, ако въобще се случат“, коментира Николов.

Според него колкото по-дълго се отлагат промените, толкова по-сложно ще бъде тяхното реализиране в бъдеще. Това важи особено за системите на здравеопазването и образованието, където са необходими дългосрочни решения, а не поредно отлагане на проблемите.