Финансовата рамка за 2027 година е бюджет на стискането на палци

Проектобюджетът за 2027 година разчита на твърде оптимистични прогнози за приходите и не отчита достатъчно сериозно външните икономически рискове. Това коментира в програма „Точно днес“ на Радио Пловдив икономистът и лидер на „България може“ Кузман Илиев.

По думите му в проекта има опит за ограничаване на разходите и овладяване на дефицита, но заложените приходи зависят от редица благоприятни обстоятелства – запазване на инфлацията в определени граници, високо потребление и липса на сериозни сътресения на енергийните пазари.

Според него при евентуално поскъпване на енергийните ресурси или влошаване на икономическата обстановка заложеният дефицит може да се окаже трудно постижим.

Има опит да се ограничат разходите, да се влезе в рамка, но в същото време има и много пожелателен елемент по линия на приходите, които са по-скоро в сферата на стискането на палци, че няма да се покачат изключително много енергоресурсите, с което да трябва да се компенсира бизнеса, че инфлацията ще е в рамка. Ние нямаме никакви обективни причини да смятаме, че тези неща ще се случат в позитивен сценарий и дупката в бюджета може да дойде по направление именно непредвидени рискове и ако те се материализират, всички пожелания за сравнително умерен дефицит ще се окажат по-скоро самозаблуда.

Икономистът постави под съмнение и реалистичността на прогнозирания дефицит от 3,5%. Той обърна внимание, че по методологията на Европейската комисия, която отчита дефицита на начислена основа, показателят достига 4,2%, а дори при прилагане на изключението за разходите за отбрана остава около 3,6%.

Според Илиев проблемът не е само в нарастващия държавен дълг, който се очаква да достигне 8,6 млрд. евро, а в икономическия модел и липсата на достатъчно сериозни реформи. Той предупреди, че страната продължава да трупа дефицити в период на икономически растеж, което ограничава възможностите за реакция при евентуално забавяне на икономиката.

Като допълнителен риск той посочи възможна ескалация на конфликта в Черноморския регион и отражението ѝ върху българския бизнес, включително върху производителите на зърно.

В хазната не сме отчели абсолютно никакъв риск, например от пълно затваряне на Черно море. Нещо, което нямаме основание да сме оптимисти, че няма да се случи с оглед на ескалацията на конфликта. Да, сега има мирни преговори, но Европа не е страна в тези мирни преговори, а е по-скоро играч, който участва от страната на едните воюващи. Това може да се отрази много негативно например на производителите на зърно в България. Видяхме го вече един път, но тези рискове, аз затова казах, че е бюджет на стискането на палци това, те просто не са отчетени.

Според него бюджетната политика ще продължи да оказва натиск върху бизнеса и домакинствата чрез увеличаването на осигурителните прагове и допълнителните финансови тежести. Особено притеснително е това за сектори като IT индустрията, които вече усещат последиците от забавянето на технологичните пазари, смята икономистът. 

Кузман Илиев предупреди и за риска от посегателство върху средствата във втория пенсионен стълб заради нарастващия дефицит в Националния осигурителен институт. По думите му идеята за пренасочване на част от вноските към държавната пенсионна система се обсъжда от поне три-четири години, а натрупаните в частните пенсионни фондове средства вече надхвърлят 17 млрд. евро. Той добави:

И когато имаш дупки в НОИ, когато държавата е гладна за пари, всичко е само проверки, натиск, буквално целево пред приходните агенции, пред НАП, се поставят круто задачите: "Съберете още милиарди!". Това допълнително натиска всички, които работят и като цяло създава една много несигурна среда.