Няма приемственост и последователност в мерките за пътна безопастност

Общественото възмущение след тежките катастрофи може да бъде стимул за промяна, но рядко води до трайни резултати. С времето емоциите отшумяват и хората се връщат към същите навици и модели на поведение, които създават предпоставки за трагедии, каза в интервю за Радио Пловдив доц. д-р Зорница Тоткова, учен от БАН, транспортен психолог, която изследва рисковото поведение на пътя.

Според нея тежките инциденти разклащат базисното усещане на хората, че светът е предвидим и че имат контрол върху собствената си безопасност. Затова реакциите са свързани с шок, страх, тъга и гняв, както и със силна потребност да бъде установено кой носи отговорност.

„Общественото възмущение може да бъде много добър стимул за промяна. Проблемът е, че емоционалните реакции обикновено отслабват с времето. Постепенно се връщаме към ежедневието си, а нерядко и към същите навици и модели на поведение“, посочи Тоткова.

По думите ѝ установяването на причините и търсенето на отговорност трябва да бъдат последвани от конкретни мерки за предотвратяване на подобни събития.

Доц. Тоткова обаче открои липсата на последователност в политиките за пътна безопасност като един от основните проблеми.

„Когато някой подеме нещо и прецени, че това е добро, следващият някак си не го продължава. Изведнъж всичко спира. Няма продължение, няма приемственост, няма разбирането, че нещо наистина е важно и трябва да се случи“, коментира тя.

Според доц. Токова водачите често надценяват собствените си способности и подценяват вероятността нещо лошо да се случи именно на тях. Така се появява увереността, че могат да контролират автомобила при висока скорост, че опитът им гарантира правилна реакция или че ще успеят да избегнат опасността.

Друг важен механизъм е привикването към риска. Когато човек многократно нарушава правилата, без да има негативни последствия, постепенно започва да възприема това поведение като нормално и безопасно.

Тя обърна внимание и на начина, по който шофьорите възприемат останалите участници в движението. Вместо като партньори, с които споделят пътя и общата цел да стигнат безопасно до определено място, често ги приемат като пречка или като хора, които ги провокират. Така дори обикновена ситуация може да придобие лично и емоционално значение и да предизвика агресивна реакция.

„Това, че се ядосваме, не означава задължително, че ще реагираме агресивно. Важно е да можем да регулираме емоцията и да изберем безопасен начин, по който да действаме“, обясни  доц. Тоткова.

По думите ѝ в България неправилното поведение на пътя дълго време е било толерирано и не е санкционирано своевременно. Това създава впечатлението, че спазването на правилата не е необходимо.

Затова пътната безопасност трябва да се разглежда като постоянна обществена и управленска задача, а не като тема, която се активира единствено след поредната трагедия.