Промените в Закона за личната помощ ще ограничат достъпа до асистенти

Предложените промени в Закона за личната помощ не защитават нито хората с увреждания, нито личните асистенти, а могат допълнително да затруднят достъпа до услугата. Това каза Петя Грудева, челен на Управителния съвет на Националната асоциация на работещите с хора с увреждания. От организацията са категорични, че новите текстове създават повече ограничения, отколкото възможности, и поставят под въпрос трудовите права на хората, които полагат ежедневни грижи за своите близки.

„Изключително сме озадачени от тези промени така, както са предложени. Не само защото няма никаква правна логика в тях, но и защото под претекст за целесъобразност те не допринасят за подобряване на ситуацията, а ще я усложнят още повече“, коментира пред Радио Пловдив Петя Грудева.

По думите ѝ към момента стотици хора с увреждания не могат да се възползват от правото си на личен асистент заради недостига на желаещи да предоставят тази подкрепа. В много случаи това са родители или други близки на хората с увреждания, за които работата като личен асистент е единствената възможност да полагат необходимите ежедневни грижи, без да се отказват напълно от трудова заетост.

Един от най-сериозните проблеми според организацията е предложението трудовите договори на личните асистенти да бъдат заменени със специални договори за предоставяне на лична помощ, които няма да се сключват по Кодекса на труда. Въпреки уверенията на социалния министър Наталия Ефремова, че осигурителните права на асистентите ще бъдат запазени според Грудева остава неясно как това ще бъде гарантирано при отпадането на трудовите договори.

„Тези хора на практика ще загубят правото си на отпуск по болничен, на годишен отпуск, както и правото си на обезщетение за безработица. Ако за управляващите има някаква скрита логика, която на нас не ни е известна, трябва да конкретизират как си представят запазването на тези права“, посочва тя.

Законопроектът предвижда задължително пенсионно осигуряване, като осигуряването за болест и майчинство ще бъде по избор.

Друг спорен момент е изискването личният асистент да живее в същото населено място или на разстояние не повече от 40 километра от адреса на човека, за когото се грижи.

Според Петя Грудева подобно ограничение е неоправдано и може да направи намирането на асистент още по-трудно.

“Не всички хора, които предоставят лична помощ, са роднини на потребителите. В някои случаи асистенти пътуват от по-малки населени места до по-големи градове, за да работят.

При положение, че желаещите да предоставят такава подкрепа и без друго не са много, а към това се добавят ограничения за мястото, на което могат да живеят, и отпадане на трудовите права, интересът към тази услуга ще спадне още повече“, предупреждава Грудева.

Променя се и механизмът за определяне на възнагражденията. Предлага се от 2027 г. часовата ставка да бъде 5,24 евро, а от 2028 г. размерът ѝ да се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет, вместо да следва увеличението на минималната работна заплата, както беше досега.

При запазване на досегашния механизъм ставката би достигнала 5,57 евро на час. Така предложената сума за 2027 г. е по-ниска от тази, която би се получила при действащата формула.

За Грудева обаче по-същественият проблем е липсата на предвидимост и обвързването на възнагражденията с ежегодните бюджетни решения.

„Това означава, че заплащането ще зависи от начина, по който се разписва държавният бюджет. Отново се отваря възможност за политическо влияние. На практика не виждам как тези възнаграждения ще могат да следват динамиката на инфлацията и ръста на доходите“, коментира тя.

Сред мотивите за законодателните промени е разширяването на кръга от хора, които могат да работят като лични асистенти. Предвижда се новият режим да даде възможност и на държавни служители, адвокати и други самоосигуряващи се лица да предоставят лична помощ.

Според Националната асоциация обаче това не решава същинския проблем с недостига на асистенти, а измества разговора от необходимостта да се осигури устойчива подкрепа за хората с увреждания.

„За 80% от действащите в момента лични асистенти това е единствената възможност за трудова заетост. Не защото не искат да работят друго, а защото трябва ежедневно да полагат грижи за своите близки и роднини. За тях това е единствената възможност да бъдат наети по трудов договор с всички права, които произтичат от него“, подчертава Грудева.

От асоциацията са обезпокоени и от липсата на широк обществен и професионален дебат преди внасянето на законопроекта.

„Вие сте първите, които се свързват с нас, за да потърсят мнение и становище. Не знам къде се е провела тази дискусия, ако изобщо се е провела. Като неправителствена организация, регистрирана в обществена полза, ние не сме били търсени“, заявява Грудева.

По думите ѝ организацията е потърсена основно от родители, хора с увреждания и лични асистенти, които са силно обезпокоени от предложенията. Техните опасения са свързани както с отпадането на трудовите гаранции, така и с възможността достъпът до лична помощ да стане още по-ограничен.

Според Грудева промените трябва да бъдат преразгледани след реален разговор с хората, които ежедневно разчитат на тази подкрепа, и с тези, които я предоставят.

„Това, което се предлага в момента, не е в интерес нито на хората с увреждания, нито на личните асистенти“, обобщава тя.