Промените за асистентите не отнемат социални права, готови сме на диалог

Промените в Закона за личната помощ трябва да направят системата по-гъвкава, да разширят възможностите за избор на лични асистенти и да ограничат злоупотребите. Това е позицията на вносителите от „Прогресивна България“, представена от депутата Мария Тодорова, заместник-председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика.

Законопроектът предвижда промяна на досегашния модел на заплащане на личните асистенти, като възнаграждението вече няма да бъде обвързано с минималната работна заплата, а ще се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет. Предлага се за 2027 г. часовата ставка да бъде 5,24 евро. Друга съществена промяна е замяната на трудовите договори със специални договори за предоставяне на лична помощ, като уверението е, че те ще осигуряват за трудов стаж. За безработица или майчинство обаче това ще става чрез изрично заявяване на личния асистент. Сред спорните предложения е и изискването личният асистент да има настоящ адрес в същото населено място или на не повече от 40 километра от човека, за когото се грижи. Критиките от организациите на хората с увреждания и на опозицията са свързани най-вече с риска от ограничаване на трудовите и социалните права на асистентите.

Депутатът от „Прогресивна България“ Мария Тодорова подчерта, че измененията в закона за личната помощ трябва да се разглеждат заедно с останалите промени в социалното и здравното законодателство.

„Предложенията, които ние внесохме, бяха в един пакет от мерки. Гледайки само закона за личната помощ отделно от целия пакет, не се дава пълната картина“, каза Тодорова.

По думите ѝ целта е правата и интересите на хората с увреждания да бъдат поставени в центъра на системата, като се променят не само правилата за личната помощ, но и начинът, по който се издават експертните решения и се прави индивидуалната оценка на потребностите.

Тодорова не очаква сериозен отлив на лични асистенти заради новите договорни отношения. Аргументира се с това, че в много случаи тази дейност се поема от членове на семейството, а промените целят да дадат възможност за включване и на хора, които досега са били ограничени от изискванията за трудов договор.

По отношение на опасенията за загуба на осигурителни права депутатът обясни, че се предвижда задължително осигуряване за пенсия и здраве, а допълнителното осигуряване за временна неработоспособност, майчинство и безработица ще бъде възможно по желание.

„Това, че те трябва да заявят допълнително осигуряване, не нарушава техните права в никакъв случай“, заяви Тодорова.

Тя уточни, че осигурителните и здравноосигурителните вноски, както и данъците, ще бъдат за сметка на държавата, а не на личния асистент.

Приемането на новия договорен модел ще наложи прекратяване на действащите трудови договори и сключване на нови специални договори с общините. Според внесения текст това трябва да стане в шестмесечен срок след обнародването на закона, като е предвиден преходен период през 2027 г.

Един от аргументите за въвеждането на ограничение за местоживеенето на асистентите е предотвратяването на злоупотреби. Според Тодорова има случаи, при които човек, живеещ и работещ в чужбина, формално е регистриран като личен асистент на свой близък в България.

„Това беше един от съществените проблеми, който бяхме поели ангажимент пред обществото да решим със злоупотребите“, посочи тя.

По думите ѝ чрез новите правила се търси възстановяване на справедливостта при разходването на публичните средства.

Тодорова призна, че е възможно при изготвянето на измененията да не са предвидени всички житейски ситуации и че има хипотези, които трябва да бъдат допълнително обсъдени.

„Не казвам, че това може би е най-перфектният вариант“, коментира тя и увери, че комуникацията с организациите и засегнатите лица продължава. Заяви готовност и за промени, ако те са подкрепени с убедителни аргументи.

„Идеята е да направим уредбата значително по-добра и тя наистина да приляга и да обхваща нуждите на лицата, да решава техните проблеми“, заяви Тодорова.

Тодорова отхвърли опасенията, че промените ще доведат до загуба на социални права, но призна, че е възможно част от предложенията не са били достатъчно добре разяснени пред хората, които засягат.

„Считам, че съвместно всички можем да подобрим закона и да поставим лицата с увреждания в центъра на системата, така че наистина да чувстват защитата на държавата“, обобщи Мария Тодорова.