България да обясни резервите си към преамбюла на Дъблинската декларация

България трябва ясно да посочи какъв национален интерес защитава, когато изразява резерви към преамбюла на приетата в Дъблин Европейска декларация за сигурността, защото в него се казва, че Русия е агресорът във войната с Украйна. Това коментира политологът Момчил Дойчев в интервю за Радио Пловдив.

След противоречивите информации дали страната ни е подкрепила документа, правителството уточни, че България застава зад декларацията, но има резерви към формулировки в преамбюла, свързани с оценката за ролята на Русия във войната срещу Украйна.

Според Момчил Дойчев зад този спор стои много по-съществен геополитически въпрос. По думите му Русия не се стреми единствено към преговори за прекратяване на войната в Украйна, а претендира за промяна на цялата система за европейска сигурност.

Политологът припомни руските предложения от декември 2021 г., отправени към САЩ и НАТО. Сред исканията тогава са прекратяване на по-нататъшното разширяване на Алианса, ограничаване на военното му присъствие в Източна Европа и връщане към конфигурацията на сигурност отпреди 1997 г.

„Русия иска да преговаря не само за Украйна, а за цяла Европа“, подчерта Дойчев. Според него съществува опасност двустранните разговори между Вашингтон и Москва да прераснат в договорености за бъдещето на Европа без участието на европейските държави и самата Украйна.

Именно срещу подобна възможност е насочен един от основните принципи в декларацията от Дъблин – европейските държави не могат да бъдат обект на договаряне от други държави без тяхното участие и съгласие. Според Дойчев това е особено важно за България, предвид историческия опит на страната ни да бъде поставяна в чужди сфери на влияние.

В Дъблин България, заедно с Чехия, Словакия и Унгария,  изрази резерви по отношение на новия европейски финансов пакет за Украйна. Дойчев призовава да се прави разграничение между различните финансови ангажименти на страната ни и конкретните параметри на новото предложение.

Според него е необходимо ясно да се установи дали българските резерви са продиктувани от бюджетните възможности и дефицита, или от несъгласие с определени форми на подкрепа за Украйна.

Политологът отбеляза, че България не е просто наблюдател на войната. Страната ни е член на НАТО, намира се на източния фланг на Алианса и е изложена на хибридни операции, кибератаки и дезинформационни кампании.

Затова, когато изразява резерви към общи европейски позиции, българската дипломация трябва да обяснява какъв конкретен национален интерес защитава.

Дойчев постави въпроса и дали България би подкрепила надеждни гаранции за сигурността на Украйна след евентуално мирно споразумение. Според него отговорът на този въпрос ще покаже дали страната ни ще участва активно в общите европейски инициативи, или ще остане само формално представена в тях.

Политологът обърна внимание и на необходимостта правителството да разясни кои точно текстове в преамбюла на декларацията предизвикват българските резерви и защо страната ни избягва ясната политическа оценка за Русия като агресор във войната.

Според него общественият дебат трябва да излезе отвъд въпроса дали България подкрепя диалога с Москва.

„Проблемът не е диалогът с Русия, а дали този диалог ще се води между суверенни държави“, посочи Дойчев.

Той подчерта, че България има пряк национален интерес да не допуска преразглеждане на европейската архитектура за сигурност по начин, който ограничава суверенитета и свободния избор на отделните държави.