Култура

Новина

Великите европейци - Даниел Дефо

четвъртък, 19 ноември 2026, 11:24

Великите европейци - Даниел Дефо

СНИМКА: Архив

Размер на шрифта

Около 1660 година в Лондон се ражда Даниел Фо, който умира от сърдечен удар на 71 години, докато се крие от кредиторите си. Съвременниците му го знаят като човек, който 13 пъти забогатява и 13 пъти фалира. Също като прочут затворник, който по-често избягва затвора, отколкото лежи в него. Някои му се радват, а други го мразят като памфлетист с могъщо перо и дебело иронично жило. Всички, дори критиците, четат книгите му и го признават за един от бащите на английския роман.
Като журналист Фо използва поне 200 псевдонима, най-прочутият от които и до днес е Хелеостраполис – секретар на императора на Луната. Като писател обаче той е известен само с името Даниел Дефо – автор на романа за живота и странните приключения на Робинзон Крузо, герой, който вече 300 години пленява въображението на света.
„В училището на нещастието аз научих повече философия, отколкото в академията, и повече за божествените дела, отколкото от амвона. Там аз видях както суровата, така и меката страна на света“, казва за себе си Даниел Дефо. Неслучайно някои го наричат Вечния боец. Той просто не спира, не се изтощава, не се отказва от живота и онова, което е в него. Прекрасно знае за какво става дума и не се самосъжалява, освен когато играе ролята на нещастен, за да иронизира всички, включително себе си.


Ето как го прави например в едно свое стихотворение, в което казва: „Няма в света човек толкова разнолик като мене. Аз 13 пъти бях богат и беден. Не се смейте!“ Даниел Дефо наистина разбира от икономика и специално от търговия. Пише много статии на тази тема. Изследователите и до днес го поставят сред основателите на модерната английска журналистика и го признават за истински баща на икономическата журналистика изобщо. Това обаче не е всичко. Както казват подигравчии, сигурно Даниел Дефо нямаше да фалира толкова пъти, ако поне от време на време беше следвал собствените си икономически съвети.


Добре де, но на него явно му е писано да оцелява. Още като дете Даниел Дефо преживява епидемията от бубонна чума, развихрила се в Англия. На следващата година пък се разразява един от най-прочутите лондонски пожари, изпепелил града до основи. В квартала на семейство Фо остават здрави само две къщи, една от които е тяхната. В по-късни години Даниел Дефо преживява и описва най-голямата морска буря, която някога е удряла Лондон.
Когато е на 25 години, той се включва в протестантския бунт на херцога на Монмът – незаконен син на Чарлз II, който се опитва да отнеме трона от католика Джеймс II. Бунтът е потушен, но Дефо оцелява, като се крие из лондонските потайности, а после и в чужбина. Две години по-късно е помилван. След това става агент на правителството и под прикритие изпълнява опасна мисия в Шотландия. Дефо знае, че ако шотландските му приятели го заподозрат, ще го заколят, без да им мигне окото. По този повод казва, че е поел повече риск, отколкото гренадир, който атакува възвишение.


Но това са само част от премеждията в живота на писателя Даниел Дефо, свързани с личното му оцеляване. Ако си мислите обаче, че той е бил и морски пътешественик, прекарал известно време на самотен остров, тоест че героят му Робинзон Крузо е автобиографичен образ, лъжете се. До този вид приключения Дефо никога не успява да стигне.
Даниел Дефо живее и твори в изключително интересен етап от историята на Англия. Той е роден през 1660 година, когато английската монархия е официално възстановена след кървавата гражданска война и диктатурата на Оливър Кромуел. Крал става католикът Чарлз II, но през 80-те години на XVII век тронът му е оспорен. През 1688 година холандската флота стоварва на английския бряг главния претендент – протестантския принц Уилям Орански. След поредица от битки Уилям е коронясан, а по-късно е наследен от съпругата си Мери.


Междувременно, през 1689 година, се появява един от най-важните конституционни актове в Англия – Декларацията за правата, която урежда въпроса за баланса между кралската власт и парламента. През 1707 година пък се случва друго изключително събитие. Кралство Англия и Кралство Шотландия подписват своя Договор за съюз. С него се основава Кралство Великобритания, обединяващо Англия и Шотландия, а Уелс вече е част от английското кралство. Обединяват се и парламентите на двете страни. По този повод един историк пише: „Това, което започна като насилствено и враждебно сливане, ще завърши като пълно партньорство в най-мощното действащо обединение в света. Това е една от най-изумителните трансформации в европейската история.“


В тези изумителни трансформации Даниел Дефо неизменно участва. Той произхожда от протестантско семейство и се включва още в един от бунтовете срещу Чарлз II. След провала му, докато се крие в една църква в Лондон, Дефо вижда издълбано в камък името, което по-късно ще го обезсмърти – Робинзон Крузо. Кой и какъв е бил конкретният човек Крузо, вече никой не може да каже, но Дефо просто запомня името и го използва повече от 30 години по-късно, когато пише знаменитата си книга.


След това приключение Даниел Дефо се появява на житейската и политическата сцена вече като част от антуража на Уилям Орански, а когато той е коронясан, за известно време е негов съветник. Въпреки това през 1692 година Дефо, вече богат търговец, собственик на тухларна фабрика, корабособственик и застраховател, обявява фалит. Щастието да бъдеш приятел на краля явно също може да ти струва скъпо. Дефо застрахова корабите на кралската флота, но войната срещу Франция го съсипва финансово. Той затъва в дългове от около 17 000 лири – колосална сума за онова време.


Имайте предвид, че Мери Тъфли, жената, за която Даниел Дефо се жени осем години по-рано и с която изкарва цели 47 години брачен живот, му носи огромна зестра от 3500 лири. С тези пари той развива наистина голям бизнес. Така или иначе, заради претенциите на кредиторите цялото му имущество е описано, включително и котките. За да избегне затвора за длъжници, Дефо бяга в Бристол, откъдето преговаря и постига споразумение с кредиторите. През следващите 10 години почтено изплаща повечето си дългове. Никога не успява да изплати всичките обаче, а и постоянно затъва в нови.


Въпреки таланта си да оцелява, през 1703 година Даниел Дефо, който някъде в този период се отказва от бизнеса и се отдава само на писането, все пак не успява да избегне затвора. Той издава един от своите знаменити памфлети със заглавие „Най-краткият начин за справяне с несъгласните“. Несъгласни, или дисиденти, на острова по онова време наричат протестантите, които не са свързани с Англиканската църква. Даниел Дефо е презвитерианец и това го кара да иронизира остро политиката на торите, които поддържат претенциите на Англиканската църква да приобщи несъгласните.


Дефо пише памфлет, в който изкривява нещата докрай, като напада както официалната църква, така и онази част от несъгласните, които нарича понякога приспособленци – хора, непоследователни и непривързани истински към вярата си. За лош късмет никой не проявява чувство за хумор. Сарказмът му, че най-лесният начин за справяне с проблема е просто да бъдат изколени дисидентите, се възприема по най-грешния възможен начин – насериозно. И всички го погват. Въпреки че памфлетът е анонимен, авторът лесно се разпознава по стила. В резултат Даниел Дефо е арестуван и осъден на глоба, публично унижение на позорния стълб и неопределен срок затвор.


За три дни той е изложен като голям престъпник на позорния стълб (пилори) – нещо като дървени пранги насред центъра на Лондон. Преди това обаче безсмъртният му дух ражда поемата „Химн на пилорито“, която се разпространява едновременно с наказанието му. Публиката много харесва поемата. 

По публикацията работи: Марин Данев

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!