Автор:
Паолина Комсалова
Новина
Не изследваме крайнодесния екстремизъм, а така не можем да му противодействаме
петък 20 ноември 2026 10:27
петък, 20 ноември 2026, 10:27
Татяна Дронзина
СНИМКА: Личен архив
Размер на шрифта
„Шокирана съм, но не изненадана“, каза по повод разкритията за дейността на крайнодясна организация в Пловдив, политологът проф. Татяна Дронзина, която изследва проблемите на тероризма и радикализацията.
Според нея най-тревожното е не само съществуването на подобна структура, но и фактът, че толкова дълго време никой не е забелязал или не е реагирал на случващото се в нея.
„Година и половина никому не прави впечатление, че там се събират младежи, употребяващи очевидна дяснорадикална символика, нацистки поздрави и също такива артефакти. Година и половина никому не прави впечатление, че четирима непълнолетни плащат членски внос и се социализират в духа на насилието и на човеконенавистнически идеологии“, посочва проф. Дронзина
Тя обърна внимание, че тези млади хора имат семейства, посещават училище и живеят в общности. Въпросът е защо промяната в поведението и възгледите им не е била забелязана от хората около тях.
Политологът подчерта необходимостта да се прави разлика между обикновеното хулиганство и дясноекстремисткото насилие. При второто изборът на жертва е мотивиран от крайни десни убеждения и възприемането на определени етнически или други групи като заплаха.
Според нея дълго време подобни прояви са били определяни като хулиганство, вместо да бъдат разглеждани през призмата на радикализацията. Това забавя разпознаването на проблема и възможностите за противодействие.
Младите хора невинаги се присъединяват към подобни групи заради предварително изградени крайно десни убеждения. Често първоначалният мотив е потребността от приятелство, принадлежност и признание.
Никой не отива в една група, за да каже: аз съм готов да убивам. Повечето хора отиват, защото имат нужда от принадлежност, имат нужда от приятелство и групата, в която попадат, им дава точно това, обяснява проф. Дронзина. Постепенно възгледите на групата се възприемат като свои, а одобрението на останалите променя представата за допустимото. Расистките шеги и оправдаването на агресията срещу определени хора започват да изглеждат нормални.
Разкриването на организацията в Пловдив показва, че институциите са свършили сериозна работа, но дерадикализацията не може да бъде постигната единствено с полицейски и правни мерки, смята политологът.
„Десният тероризъм, десният радикализъм и дясната радикализация са сложни явления. Те имат политически измерения, психологически измерения, социални измерения“, посочва тя.
Според проф. Дронзина е необходимо към изследването на проблема да бъдат привлечени и учени и изследователи. Тя отбелязва, че поне досега не ѝ е известно български университети да работят съвместно с ДАНС, прокуратурата или полицията за цялостен анализ на подобни явления.
Проф. Дронзина подчерта, че дясната радикализация се развива в различни европейски държави, а някои изследователи говорят за възможна пета вълна на тероризма – тази на десния екстремизъм.
По публикацията работи: Паолина Комсалова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!