петък 20 ноември 2026 14:36
петък, 20 ноември 2026, 14:36
СНИМКА: БАН
Размер на шрифта
Липсата на работни места в някои региони, семейните ангажименти, затрудненият достъп до образование и недостатъчните дигитални умения са сред факторите, които пречат на младите хора да започнат работа или да продължат обучението си. Това коментира доц. Венета Кръстева от Института по философия и социология към БАН.
Екип от Института по философия и социология провежда изследване, посветено на възможностите за успешно интегриране на младежите на пазара на труда. Проучването поставя акцент върху причините, които задържат младите хора извън заетостта и образованието, както и върху ролята на институциите и работодателите за преодоляването на този проблем.
По думите на доц. Венета Кръстева групата на младежите, които нито работят, нито учат или се обучават, е изключително разнородна. В нея попадат както хора, които временно са между две работни места, така и млади хора, които продължително време са извън образователната система и пазара на труда.
Все повече изследвания разширяват възрастовия обхват на тази група, като включват младежи от 15 до 34 години. Причината е, че трудностите с интегрирането и задържането на пазара на труда не засягат единствено най-младите.
Данните за младежите между 15 и 29 години показват известен спад. През 2019 г. делът на тези, които не работят, не учат и не се обучават, е бил близо 17%, докато през 2025 г. вече е около 14%. Въпреки положителната тенденция стойността остава над средната за Европейския съюз – около 11%.
„Важно е да обърнем внимание едновременно на личните обстоятелства и на условията, в които младите хора живеят“, подчертава социологът.
Пречките пред младите са различни
Причините за оставането извън пазара на труда могат да бъдат съвсем различни. За едни младежи проблемът е липсата на подходяща работа в населеното място, в което живеят. За други пречка са грижите за дете или болен близък, прекъснатото образование или невъзможността да пътуват до мястото, където има свободни работни позиции.
Доц. Кръстева дава пример с млада майка, която иска да се върне на работа. Възможността да го направи зависи не само от личната ѝ мотивация, но и от наличието на детска градина и от това дали работното време позволява да вземе детето си навреме.
При млад човек, прекъснал образованието си по семейни причини, от значение е дали институциите ще го потърсят навреме и ще му осигурят реална възможност да се върне в образователната система.
„Когато пречките се натрупват, а подкрепата закъснява, връщането става много по-трудно“, обяснява социологът.
Според нея именно тук е важна ролята на институциите – да осигурят достъпно обучение, съдействие при търсене на работа и възможности за професионална реализация, съобразени с условията в различните населени места.
Големи различия между градовете и селските райони
Една от съществените констатации е свързана с регионалните различия. В България делът на младите хора извън заетостта и образованието в селските райони е значително по-висок, отколкото в големите градове. Разликата е сред най-големите в Европа.
В малките населени места проблемът често е свързан с ограниченото предлагане на работни места. В големите градове ситуацията може да е различна – част от младите хора получават подкрепа от семействата си и могат да си позволят да търсят по-добри условия, вместо да приемат първата възможност за работа.
Така недостигът на работна ръка в редица сектори съществува паралелно с трудностите на хората да намерят подходяща заетост. Според доц. Кръстева това разминаване се обяснява и с различните очаквания на младите и възможностите, които работодателите могат да предложат.
Например някои младежи търсят гъвкаво работно време, дистанционна работа или възможност да съчетават няколко дейности. Подобни условия обаче не винаги са възможни, особено в производствения сектор.
Дигиталните умения могат да отворят нови възможности
Дигиталните умения могат да променят професионалната мотивация на младите хора, като им дадат усещане за по-голям избор и възможност за реализация извън средата, в която живеят.
Чрез социалните мрежи и дигиталните платформи те могат да откриват предложения за работа и обучение, да кандидатстват за позиции в други населени места и да развиват професионалните си умения.
Това обаче не означава, че активното присъствие в социалните мрежи е равнозначно на добри дигитални умения. По думите на доц. Кръстева базовите дигитални компетентности в България все още са на ниско ниво, а напредъкът в обучението е бавен.
Необходимо е училището да развива практически умения, включително дигитални, които да отговарят на реалните изисквания на работодателите. За младежите, които вече са извън образователната система, държавата трябва да осигури достъп до обучения и помощ при кандидатстване за работа. Работодателите също могат да допринесат чрез стажантски програми и менторство.
Социологът обръща внимание и на популярността на инфлуенсърството сред младите хора като възможност за професионална реализация. Според нея обаче стремежът към бързи и видими резултати понякога се разминава с реалността на пазара на труда и очакванията на работодателите.
Необходима е подкрепа още в училище
За да намалее трайно броят на младите хора, които нито работят, нито учат, са необходими последователни действия в няколко посоки – по-добра образователна среда, достъп до професионално обучение, повече възможности за работа в регионите и ранно професионално ориентиране.
„Не твърдим, че причината е само мързелът на младите хора, нито пък че проблемът е единствено в лошите условия, предлагани от работодателите“, подчертава доц. Венета Кръстева.
Според нея ключовият въпрос е къде се разминават очакванията на младите хора за работата и условията, които работодателите реално могат да предложат. Преодоляването на тази дистанция изисква усилия както от самите младежи, така и от образователната система, институциите и бизнеса.
По публикацията работи: Марин Данев
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!