Бюджетът е напрегнат, не чухме дебати за политики и реформи

Какви са социалните измерения на бюджет 2025 и има ли риск за пенсионната ни система? Според бившия социален министър Христина Христова не можем съвсем да сме спокойни, въпреки че вече имаме процедура за бюджета, който е внесен от редовно правителство. Тя изрази надежда, че бюджетът ще бъде приет в посочения срок - 30 март. Според Христова тазгодишната финансова рамка е много напрегната, а акцентът ѝ е върху параметрите, които трябва да се изпълнят, за да влезе България в еврозоната. "Акцентирайки върху тези параметри, особено 3-процентният бюджетен дефицит и параметрите на инфлацията, почти не чухме дебати за политики и реформи", коментира тя. 

Христова посочи, че от няколко дни има известно усложняване на политическата ситуация заради състоянието на мнозинството, което спадна до 121 човека.

"Това е много напрегнато мнозинство, защото винаги може да се наложи отсъствие на някого, така че има известни рискове. Но мисля, че трябва да се проявява отговорност – политическа, държавна и обществена, пред партийните интереси, когато искаме да изпъкнем с популистки искания. През последните години всеки следващ бюджет на държавата е все по-напрегнат заради популистките политически решения, които изискват големи финансови разходи, като например в пенсионната система", подчерта бившият социален министър. Тя изтъкна, че се е стигнало до сериозно увеличаване на разходите, а взетите решения не са били базирани на принципите на пенсионната система, особено на най-важния – за приноса на човек.

Христова припомни, че няколко пъти беше повишавана само минималната пенсия, която вече се е доближила до размера на средната, независимо, че човекът не е имал осигурителен принос.

"Мисля, че от няколко години можем да говорим за риск за финансовата устойчивост на пенсионната система в България, защото във връзка с тези увеличаващи се разходи, няма нещо, което да е направена в приходната част. А разходите се увеличават поради обективни причини - все повече намалява населението в работоспособна възраст, т.е. по-малко хора внасят осигурителни вноски и равнището на доходите не е особено високо, въпреки че се увеличава. И второ, това са популистките политически решения. Така стигнахме до положение, в което през тази година са ни необходими 24 млрд. лв. за пенсии, като от осигурителните вноски можем да съберем само 12 млрд. и другото трябва да се субсидира от държавния бюджет. Това са 12 млрд., които могат да се използват за образование, здравеопазване, култура и инфраструктура, спорт и т.н. Действително това е много сериозен проблем и върви към противоречие между старото и младото поколение", коментира бившият социален министър.

По думите ѝ за втората година на майчинството има големи дебати, защото България е с най-дълъг отпуск по майчинство. Но през втората година този отпуск не е задължителен и е според личната ситуация на майката и здравословното състояние на детето. Христова припомни, че първоначално размерът на обезщетението за майчинство през втората година е било обвързано с минималната работна заплата, но впоследствие това се е променило и в момента остава 780 лв., въпреки че минималната заплата вече е 1077 лв.

"Или политиците, ако искат, да обсъдят този въпрос и да намерят воля, кураж и аргументи да премахнат този отпуск и обезщетение, или да дават обезщетение на майките, равно на минималната заплата", призова тя.

Христина Христова приветства идеята децата до 7-годишна възраст да получават безплатни лекарства, но е скептична за създаването на държавни магазини за стоки от първа необходимост и главно хранителни стоки.