Доколко предложения от президента Румен Радев референдум за еврото е целенасочен саботаж за приемането на страната ни в еврозоната? Според икономиста Румен Гълъбинов Българи отговаря изцяло на всички Маастрихтски критерии за инфлацията, лихвените проценти, бюджетния дефицит и нивото на дълга спрямо държавното управление към брутния вътрешен продукт. По думите му това ниво дори е два пъти по-ниско от критерия от 60%. Според икономиста България има и двойно по-голям икономически растеж за миналата година, отколкото средния за държавите в еврозоната.
"Така че след като отговаряме на тези критерии, мисля, че предстои това да бъде потвърдено в конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка и да евентуално да ни бъде указана точна дата, която е доста вероятно да бъде 1 януари 2026 година", посочи Гълъбинов в програма "Точно днес" на Радио Пловдив.
Той смята, че искането за референдум на президента Румен Радев не може да промени макроикономическите показатели на страната, а приема в еврозоната е по-скоро правна процедура.
"Преди години Конституционният съд се произнесе по подобен казус. Така че може би и сега ще има нужда от по-специализирано тълкуване на тази материя и в рамките на следващите месеци да се получи отговор за българското общество. Но като икономист не виждам някакво непосредствено въздействие към икономиката на България и взаимоотношението за членство в еврозоната", подчерта Гълъбинов.
Според него предимствата за влизане в еврозоната са очевидни и българите не трябва да бъдат предубедени. По думите му хората, които пътуват виждат какъв е стандартът на живот на държавите-членки на еврозоната, а също каква е тяхната покупателна способност и благоденствие като доходи.
"Всеки може да си направи извода, че те са в челото на класациите в Евросъюза като богатство и начин на живот. Мисля, че едва ли непрекъснато трябва да даваме доводи статистически, за да може хората да се убедят, че тук не правим погрешен избор, а по-скоро това е една инвестиция за бъдещето на българското общество в един по-добър начин на живот", посочи икономистът. Той допълни, че като цяло богатството на населението и държавата ни ще се увеличи в бъдеще при членство в еврозоната.