Как българин от Врачанско може да се окаже най-дълго живелият човек на земята

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията – наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните и фамилни връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като хора – в това е убеден гл. ас. Росен Гацин от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.

Младият учен е посветил години работа и теренни проучвания по темата в България, а резултатите от тях ще покаже в Деня на народните будители – 1 ноември тази година с откриването на изложбата "Кодове на идентичност". Тя ще бъде разположена в Института по експериментална морфология, патология и антропология с Национален антропологичен музей към БАН и ще включва родословни дървета, родови фотографии, различни предмети от бита, които са предавани от поколения на поколения, като всяко име, предмет и родословно дърво ще носят свой код на идентичност и така ще могат да се откриват общите белези.

Изложбата, според автора, ще подтикне всеки да проучи собствената си родова история. "През последните години се наблюдава едно унифициране, заличаване, по-малко интерес към наследствеността, но това е световен процес, а не само български", каза преди време Гацин в интервю за БНР. "Трудно е днес на децата да се обясни необходимостта от познание за миналото и родословието – и въпреки това аз съм оптимист и мисля, че информацията ще бъде съхранена за поколенията", категоричен е културният антрополог.

А паметта за собственото ни минало е ключът към безсмъртието. Без философски размисли, и подобно на група "Queen" мелодично, да търсим отговор на въпроса "Кой иска да живее вечно", трябва да отбележим, че именно дълголетието е причината за последната теренна експедиция на д-р Росен Гацин в Северозападна България. Георги Пеловски, Диана Пеловска, Гергана Николова, Йончо Пеловски, Георги Димитров разбират за заниманията на учения и предстоящата изложба от Българското национално радио и се свързват с него, за да му разказват за своя предшественик Йончо Цолов.

"Поводът стана една среща с наследници на стар род от Северозападна България, които дойдоха при мен и ми казаха, че в тяхната фамилия има човек, който е живял 130 години. Аз го приех като легенда и приказка. Не повярвах. И все пак решихме да отидем на терен и да проверим какъв е случаят със 130-годишния техен предшественик. Оказа се, че действително в село Лик, община Мездра, област Враца има такъв случай. Открихме в кметството на населеното място смъртен акт на човек, който е живял 130 години. Роден е през 1777 г. и е починал на 9 януари 1907 г. Сега, всеки може да каже, че не разполагаме с акт за раждане, но няма как да има акт за раждане в този период, защото говорим за края на 18-ти век. Но проследявайки хронологично ражданията на децата на столетника, ние виждаме и сме сигурни, че този човек е роден именно през 1777 година."

Следват срещи и разговори с местни жители и родственици, които водят до откриването на надгробната плоча на самия Йончо, на която ясно се вижда и днес надписът: "Тук почиват баща Йончо на 130 г., син Иван на 103 г., син Кръстио на 106 г. Баща им почина на 1906 г. Въздигнал Гено Кръстев."

От наученото става ясно, че дядо Йончо е надживял и двамата си синове – столетници и е починал от болест, а не от естествена смърт, уточнява д-р Гацин.

По данни на Националния статистически институт (НСИ), към 31 декември 2021 г. в България са живели 325 души, достигнали 100-годишна възраст. От тях 242 са жени, а 83-ма са мъже, 222-ма живеят в градове, а само 103-ма в села. 4958 пък е била цифрата на хората на възраст между 95 и 99 години според статистиката. По официална информация досега за най-дълголетен българин е смятан 128-годишният Кръстю Бешев Илянов от град Пордим, Северна България, починал през 1913 година. Рекордът за най-дълголетен живот в Книгата на Гинес е на французойката Джейн Луис Калмент Jeanne Louise Calment, родена на 21 февруари 1875 година и живяла 122 години и 164 дни.

Откритието, че Йончо Цолов е живял 130 години, предстои да бъде доказано като световен рекорд, казва д-р Росен Гацин. Трябва да се гордеем, че по нашите зами са живели хора на библейска възраст, категоричен е българският учен.

"Ние тепърва ще разкажем историята на този столетник, защото това е една наистина възхитителна възраст. В изложбата неговата история ще бъде акцент. В нея ще бъде направен отделен специален ъгъл, в който ще се разкаже за столетника, за неговата фамилия, ще бъдат представени документални снимки, документи, които да удостоверяват наистина неговата възраст и живота му. Така че ще бъде любопитно на всички да посетят и да видят какви хора са живели по нашите земи" – с нетърпение споделя д-р Гацин.

А каква е тайната на дълголетието? Все още никой не знае. Вероятно е комбинация от много житейски компоненти – чиста природа, физическа активност, здравословна храна, спокоен живот и добри хора около теб, смята ученият. И киселото мляко – с намигване добавяме ние. И припомняме материал от 2016 година на американското издание "Хъфингтън поуст", посветен на вековната тайна на дълголетието на родопчани – киселото мляко. Самата статия започва с думите "Родопите са едно от местата с най-голям процент на дълголетници и столетници в света. Според неофициални данни дълголетниците в този район са повече дори от тези в Япония и източните страни". А каква е била тайната на Йончо Цолов може би ще разберем през ноември от изложбата "Кодове на идентичност".

Съставил: Весела Кръстева

Снимки: личен архив, Pixabay, архив, Facebook /Фамилия Пèловски, Радио Варна