От палкенски към книжовния език – в Тимишоара стартира лекторат по български

Тимишоара, голям многонационален град в западна Румъния, е център на историческата област Банат и дом на банатските българи. Представителите на тази общност са потомци на преселници от българските земи преди близо три века, които и до днес пазят своя език и традиции. Сега те ще имат възможност да изучават съвременния книжовен български в академична среда - в новооткрития лекторат по български език на Югозападния университет на Тимишоара.

Курсовете стартират официално на 24 ноември. И макар инициативата да съществува още от 2019 г., до момента тя не се е реализирала пълноценно заради редица обстоятелства. През последния месец обаче, интересът рязко нарастна и лекторатът започна да набира впечатляващ брой желаещи. Причината –начело застава д-р Светлана Караджова - самата тя с дълбоки банатски корени, председател на Дружеството на банатските българи в България и с висок авторитет сред местната общност.

Какво ще изучават записалите се в новия лекторат?

Вижте още:

"Те ще изучават съвременен книжовен език, ще изучават и култура, литература, цивилизация и всичко, което е свързано с културното пространство на българите, т.е. не само езика, но и обща култура за България – казва д-р Караджова пред Радио България. – Като цяло местната българска общност знае банатския български, или палкенски – старинна форма на езика, запазена от преди 300 години. За тях преминаването към съвременния книжовен български няма да е трудно, особено за онези от тях, които вече са имали досег с книжовния ни език в българското училище в град Стар Бешенов. Очаква се бързо да напредват и да могат да използват свободно и двата варианта."

В Тимишоара от векове съжителстват различни етноси – наследство от времето на Хабсбургската и Астро-Унгарската империя. Градът се присъединява сравнително късно към Румънската държава и пази типично австро-унгарскиоблик с немски, унгарски и сръбски културни институции. Българската общност оставя значима следа в градската история. Като например най-известният кмет Карол Телбис, който е с български корении управлявал града близо 30 години. За него напомня и паметник в Тимишоара, научаваме от д-р Караджова.

"На мен ми се иска, чрез този курс по български и чрез по-интензивната комуникация с България, повече културни събития с българско участие да присъстват в този мулти-етничен град. Защото това е град, в който има немски театър, сръбски театър, естествено има и румънски театър, техни училища. Тук присъства културата на няколко народа. България може по-често да организира събития или да участва в проекти в Тимишоара. В града има традиция с летния фестивал "Сърцата", където вече няколко български фолклорни ансамбъла са участвали. Повече инициативи ще засилят присъствието на българската култура и самочувствието на местната общност."

Като централен град на област Банат, Тимишоара привлича интелектуалния елит на всяка общност, а местните българи са активни във всички сфери – сред тях има лекари, хирурзи, адвокати, директори на банки, учители и инженери. Това сериозно присъствие създава основа и за развитието поредица от образователни инициативи, какъвто е лекторатът по български в Югозападния университет.

"Животът тук е много динамичен. Просто аз наистина нямам секунда свободно време, тъй като хората са жадни за комуникация, жадни са за говорене на български, за активно културно присъствие. И всички тези неща, които организираме, които планираме, цялата тази културна дейност е свързана с езика, т.е. един по-богат културен живот предполага развитието на по-богат език.Това можем да си пожелаем да се случи и с местната българска общност" – посочи в заключение д-р Светлана Караджова.

Вижте още :

Снимки: Facebook /Светлана Караджова, Facebook /Universitatea de Vest din Timișoara, opiniatimisoarei.ro