Промени в законодателството ще доближат образованието до изискванията на 21-ви век

За да бъдат младите хора адекватни на съвременните предизвикателства – пазара на труда, развитието на технологиите и изискванията на заобикалящия ни свят, образованието се нуждае от реформи, подплатени с нужните закони. Един от тях е за предучилищното и училищното образование, чиито жизненоважни, но закъснели промени, по думите на депутата от ГЕРБ-СДС Йорданка Фандъкова, ще бъдат приоритет в програмата на есенната сесия на Народното събрание.

"Това е първата стъпка към мащабната реформа, която министър Красимир Вълчев и неговият екип подготвиха, за да стане образованието модерно, отговарящо на очакванията и изискванията на 21-ви век", заявява народният представител. Става дума за около 20 промени в работата на училищата и на детските градини, подложени на обществено обсъждане и приети на първо четене в парламентарната Комисия по образованието и науката.

"Целта е да направим по-функционално нашето образование – казва Йорданка Фандъкова, член на Комисията по образование и наука в Народното събрание и бивш просветен министър. – Все още се залага на много академичност, на ускорено трупане на знания, които не дават резултат. Необходими са повече възможности за формиране на умения, важни за динамичното ни време, и технологиите да се имплементират в процеса на обучение. А това изисква промяна в учебните програми, във формата на изпитите, както и обучение на учителите. Ако обаче не се направи нещо бързо, резултатите от "Пиза" ще останат недобри."

Едно от предложените нововъведения засяга т.нар. приобщаващо образование. "До момента говорехме за деца със специални образователни потребности, но идеята е да се разшири възпитателната работа в училище и да се работи и с деца с поведенчески затруднения, което е сериозен проблем", пояснява депутатът. Други текстове се отнасят до забраната на мобилните телефони в час – освен по здравословни причини и с обучителна цел, както и до изпитите в средните училища.

"Не можем да продължаваме със стария формат на изпитите, а да искаме нови резултати – категорична е Йорданка Фандъкова. – Трябва да има повече практически въпроси, а те, от своя страна, изключват частните уроци. Важно е постепенно да навлизат практическите задачи, за да може децата да формират умения за критично мислене и анализиране, да правят връзки между различните теми, включително и междупредметни, защото математиката е ключова дисциплина, но заедно с нея трябва да работят и в природните науки – те имат много връзка помежду си."

Въвеждането на предмета "Добродетели и религии", предизвикващо противоречиви реакции в обществото ни, също е част от промените в Закона за предучилищното и училищното образование.

"Все повече и родителите, и учителите разбират, че това е възможност за избор в рамките на задължителната подготовка на един час, който няма да има оценка – казва Йорданка Фандъкова. – В него преподавателите ще могат да работят в посока изучаване на религия или в посока да говорят за съпричастност, за добро. Особено в началния етап те имат тази практика, защото достатъчно са работили чрез художествени произведения, разговори, инсценировки на празници да подготвят децата. Сега ще имат възможност да правят това от 1. клас в един определен час."

Един от приоритетите, записан в управленската програма, е утвърждаването на страната ни като духовно и езиково пространство по целия свят. Започват усилия за признаване на българския език като част от образователните системи на други страни и възможност за полагане на матура – задача, възложена вече на нашите посолства от външното ни министерство. Междувременно британският парламент създаде Група за приятелство с България.

"Задачата, която имат нашите дипломати зад граница, и надявам се, че българските общности ще им помогнат, е желанието да разпространяваме нашата култура и родния ни език – добавя депутатът. – Така че колегите зад граница могат да разчитат на нашата помощ. Що се отнася до групата за приятелство в британския парламент, ние вече сме установили контакт и включително в други страни имаме активен обмен. Скоро ще организирам заседание на Комисията по външна политика, за да обсъдим изучаването на български език зад граница."