Архитект Ева Попнеделева и успешните ѝ проекти в Обединеното кралство и у нас

"Реших да изкарам някакъв стаж, но не гледах обяви, а отворих картата на града и разгледах всички архитектурни студия в района. Тъй като наистина постоянно валеше, аз избрах едно, до което можех да стигам без много да ме вали и до което имах директен транспорт. Писах на фирмата, че съм на разположение, ако имат нужда от помощта ми и оттам ми се обадиха веднага. Всичко се случи без никакви усилия от моя страна и веднага бях включена в един проект за централата на голяма фармацевтична компания, която ще се намира в град Кеймбридж."

"Не можех да повярвам как на едно младо момиче от Източна Европа, без всякаква дискриминация, му се дава шанс да покаже своята идея и разбрах, че няма значение кога си започнал, от кой пол си и т. н., ако имаш добра идея – компанията ти дава шанс."

Въпреки несъмнения успех, който постига, Ева не спира да гледа към по-широки хоризонти и започва да търси своето следващо работно място.

"Дълго време бях работила върху т.нар. търговски паркове и сгради, и това беше нещо, което много ми липсваше. Свързах се с агенция, която предлага работни места според портфолиото, което им изпратиш. Отидох на няколко интервюта, но не получих конкретно предложение от никоя фирма. Затова се прибрахме обратно в България и след три месеца ми се обадиха, че една от фирмите, които бях посетила за интервю, ми предлага работа."

"Междувременно работех и по още един търговски център в град Мери Хил, в региона Блек кънтри, който е известен със своята тежка индустрия и  мините. Аз трябваше да направя концепция, според която да успеем да направим нещо красиво. Това беше много трудно, защото там се произвеждат въглища, желязо и вериги. Открихме, че единственото по-приятно за окото нещо, произвеждано там е кристалното стъкло. Интересното при него е процесът на иридизация, при който ако стъклото се движи, лъчите на слънцето го осветяват под различен ъгъл и то променя цвета си като хамелеон."

Решението да се завърнат отново в България се оформя постепенно в главата на Ева, но една от водещите причини за него е случилият се през 2020 година Брекзит. "За да остана, трябваше да стана прекалено зависима от работодателя си, което не исках" – спомня си архитектката и признава, че след завръщането ѝ у нас известно време спира да се занимава с призванието си, тъй като стига до бърнаут.

"С годините се бяха натрупали много произведения на изкуството, тъй като баща ми е посветил целия си живот на него. Освен това, всяко лято прави пленери, където се събират още много художници и рисуват заедно в продължение на седмица – до десет дни. И в един момент ни потрябва "къща" за тези картини.

В съседство до нашия имот се намираше една изоставена сграда – бивш училищен стол, която беше полуразрушена. Като започнахме да разкриваме сградата, видяхме, че поне 30% от конструкцията ѝ така и не е била изпълнена, защото е правена от обикновени хора, а не от специалисти. Наложи се да изливаме допълнителни фасадни колони и да направим поредица други укрепвания."

Финалният резултат позволява на сградата да работи като галерия, като дори фасадата ѝ би могла да се използва като експозиционна площ.

Ева държи да подчертае, че семейството ѝ са собственици на имота, той не е взет на концесия, а средствата за реконструкцията на сградата, вдъхнала ѝ нов живот, са набавени единствено от продажба на картини. Тя често разказва тази история и на учениците от общината, а и от цялата страна, които посещават центъра, за да ги мотивира да не се отказват от желанието си да рисуват, смятайки, че тази професия не е достатъчно перспективна.