Климатичните бедствия "изядоха" 1% от българската икономика през 2025 г.

"Сходно е положението в съседна Гърция. Другите най-засегнати страни са Кипър и Малта. Защо ли? Защото са малки икономики, до голяма степен изложени на рискове, свързани климата. Иначе в абсолютни стойности големите икономики в Европа търпят и по-големи загуби. България не е достатъчно подготвена за нарастващите климатични рискове – инфраструктурата ѝ е остаряла, а новата често се изгражда без да се отчита изменението на климата.

Знаем, че сред причините за тежките щети и за загубата на човешки живот по Черноморието ни е по всяка вероятност строителство там, където не би трябвало да се строи. А събития, които преди са се случвали "веднъж на век", вече се повтарят все по-често. Пример за това са резките температурни амплитуди през тази година – топъл край на зимата, последван от студена пролет, което удари земеделието и вдигна цените на плодовете, а след това – горещ септември и снежни виелици още в началото на октомври. Затова е време да започнем да планираме и строим с мисъл за екстремното време, което вече е новото нормално."

"Възможностите са много и всичко това попада в сферата на адаптация – казва Кондарев. – Цяло лято говорим, особено покрай пожарите, за осигуряване на техника, която да гаси тези пожари, а не всичко да се прави от доброволци и с подръчна техника. Но в същото време трябва да мислим и за дългосрочните решения. Дали инфраструктурата ни – язовири, водни системи – е готова за новите климатични явления? В момента те са празни, но силни валежи могат бързо да ги препълнят. С повишаване на температурите бурите стават по-силни, засушаванията – по-тежки. Това лято ни показа, че България не е толкова богата на водни ресурси, колкото смятахме, а те се губят заради неподдържана инфраструктура и непрецизно управление и се стига до водни режими."

• Климатологът проф. Георги Рачев: Вода има, но държавата не управлява ресурса правилно

Можем да правим повече – да опазваме почвите, да използваме и рециклираме вода разумно, за да не се подкопават възможностите за производство на храна. Но това изисква признание на проблема, както и планиране. Българското общество обаче трудно разпознава тези дългосрочни тенденции и често се подлъгва от популистки обещания, че няма нужда от действия. Прогнозите към 2030 г. са тревожни – загубите от климатичните промени може да достигнат от 3 до 5% от икономиката ни – казва Генади Кондарев и допълва: