Денят на св. Димитър – 26 октомври, се празнува из цяла България, а мощите му, съхранявани в Солун, са постоянен обект на преклонение от българите, които често пътуват в Северна Гърция.
В народния календар Димитровден се свързва с края на стопанската година. Някога това е било времето на разплата – наемните работници по ниви и стопанства се разпускали и, получили полагаемите им се възнаграждения, се завръщали у дама. А това било и повод за празненства, хора и веселие.
В българските народни поверия Св. Димитър притежава неземни духовни сили – образът му напомня на прабългарските жреци, на легендарните лечители и предсказатели. Народът ни вярва, че Димитър и Георги са братя близнаци, а техните празници бележат двата основни прехода в годишното време – св Георги носи лятото, а св. Димитър се приема за покровител на зимата, студа и снега.
На прага на зимата, 26 октомври е особено тържествен в селищата, чиито православен храм е построен в чест на св. Димитър Солунски.
160 годни от освещаването на църквата "Св. Димитър" честват с тържествена литургия днес жителите на село Горна Липница, което се намира на 30-ина километра от старопрестолния град Велико Търново. Местните хора разказват, че храмът им е построен от уста Колю Фичето, или от негови ученици, усвоили майсторлъка и стила на работа на прочутия български възрожденски строител.
Решени да изградят свой православен храм, жителите на селото трябвало да се преборят със съпротивата на местните османлии и властта в Търново, а най-уважаваните хора от
Горна Липница ходили пеша чак до Цариград, за да получат султанския ферман.
Църквата била построена на обширно място в края на селото, където били и гробищата на българите, а за да не изглежда висока и да дразни османските власти, строителите постъпили далновидно и изсипали пръстта от основите около строежа.

Съставил: Елена Каркаланова
Снимки: архив, ikoni-bg.com, heterotopias.eu,