Стъпки на кумани, печенеги и ДНК разкриват тайните на крепостта „Ряховец“

История, продължила 5000 години се спотайва в руините на средновековната крепост "Ряховец", чиито активни разкопки започват преди 10 години. По този повод на 17 ноември Историческият музей в град Горна Оряховица откри изложба, в която снимков материал и експонати разказват за събития, когато земите ни са били дом на траки, печенеги, кумани и Асеневци.

"Мястото е обитавано от ранната бронзова епоха –  3000 години пр. Хр., до 14 век, без прекъсване", споделя Мая Иванова, главен уредник на музея и зам.-ръководител на археологическите разкопки, под ръководството на Илиян Петракиев, и допълва:

"Имаме отделни структури, като жилища, характерни за тези номади. Има и находки, които са акценти в експозицията на музея, като керамичният котел с вътрешни уши, характерен само за печенегите; ножче, свързано с куманите; некропол от 15 гроба и ями покрай тях, в които намерихме кости от коне и крави – те свидетелстват за езически погребални практики, характерни точно за номадите от това време."

Днес археологическият обект се разгръща на територия от няколко декара. Но когато Мая Иванова и Илиян Петракиев за първи път посещават местността, 25 години след първите разкопки там, установяват, че е напълно скрита под растителност.

"Попаднахме в една гора! Знаехме за обекта от литературата и снимките, но нямахме представа колко голямо нещо ни очаква. Дори в подградията на Военната крепост от времето на Второто българскоцарство е кипял цивилен живот с неговия бит, култура и вярвания", разказва изследователката и изрежда артефакти, които са знакови за археологията в световен мащаб:

"Един керамичен комплект от 7 съда, които са вече на 5000 години, но бяха непокътнати от времето. Това са находки, които са представителни дори на световно ниво. Има интересни предмети от периода на траките – дръжки от амфори от IIIв. – I в. пр. Хр., които показват търговските връзки на траките с гръцките колонии по онова време, а също бронзови и оловни тракийски монети. Част от тези материали представихме на международна конференция в Румъния през 2021г. Предметите от Второто българско царство също биха заели достойно място. Имаме една изключителна сграфито паница, украсена с кипариси, и пр."

С развитието на технологиите в последните години археолозите отделят все по-голямо внимание и на интердисциплинарните изследвания, съчетавайки ДНК анализи, археоботаника и археозоология.

"В американското списание "Nature" успяхме да публикуваме информацията от опит, който направихме в Института по генетика към Харвардския университет. Трябваше да извлечем ДНК и да направим сравнение – това помага и за датировки, затова ще го използваме за откритите тази година детски гробове. Преди месец получихме и предложение да се включим в международен проект за изследване на болести, като едра шарка, коклюш и др. Ще се включим и се надяваме скоро да имаме резултати и всичко да бъде публикувано в един хубав голям сборник."

Преди години към екипа от археолози се присъединява и Школата по археология "Ряховец", в която ученици работят на терен рамо до рамо с учените, запознават се с археологическата техника и попълват документацията. "Като че ли обичат най-много да копаят – да хванат кирките", с чувство за хумор споделя археоложката и допълва, че срещата с историята провокира някои от младежите да я изберат за своя професия.

"Имаме едно момиченце – Йоана Катрева, която завърши магистратура, от две години работи по различни проекти в Германия, Гърция и т.н., а сега ще записва и докторантура. Други две момичета завършиха бакалавърската си степен. Едното ще продължи с антропология, а другото – с магистратура по археология, като освен това работи неотлъчно с нас."

И докато младите поемат по пътя на своите учители, археолозите вече обръщат поглед към бъдещите проекти, в които разкопки, ДНК изследвания и нови технологии може би ще ни помогнат да чуем още по-ясно отекването на стъпките между руините, свидетелстващи за хилядолетната история на крепостта "Ряховец".

Снимки: Facebook/muzei.gorna, g-oryahovica.bg, БТА