Църковен календар - 2 декември 2025 г.

На 2 декември възпоменаваме преподобни Порфирий Кавсокаливит, свети пророк Авакум и преподобните Иоан, Ираклемон, Андрей и Теофил.

Преподобния Порфирий Кавсокаливит (1906 – 1991 г.) е съвременен подвижник, който през 2013 г. по решение на Вселенската патриаршия беше причислен към светците.  За почитането му е отреден денят на неговата кончина – 2 декември.

Преподобни Порфирий отишъл на Света Гора едва 12-14-годишен и пребъдвал в аскетически подвизи, молитва и послушание. От 12 октомври 1940 г. той поел служението на ефимерий в параклиса "Св. Герасим" в Атинската поликлиника, близо до прочутия площад Омония. Той самият пожелал да бъде въдворен там, защото любовта към страдащите братя го задължавала да бъде близо до тях в най-трудните мигове от живота - когато болката, болестта и близката смърт обезсмисляли всички надежди, освен вярата в Христа. В тази поликлиника той работел като отслужващ литургии свещеник. Или - както сам той се изразявал, 33 години се подвизавал в пустинята на Омония, вместо в пустинята на Св. Гора, за която копнеела душата му.

Светият старец се преставил в Господа на 2 декември 1991 г., погребан е в скита Кавсокаливия на Света Гора.

Св. пророк Авакум живял 650 години преди Рождество Христово, предсказал бедствията, които щели да постигнат Юдея. И действително, халдейският цар Навуходоносор превзел Йерусалим, разрушил храма и откарал в плен много юдеи, т. нар. Вавилонски плен.

Книгата на пророк Авакум влиза в състава на Стария Завет и в раздела известен като 12-те малки пророци. От общо трите глави в книгата, две от тях представляват диалог между Бог и пророк Авакум. По предание пророк Авакум умрял в дълбока старост.

Преподобните отци Иоан, Ираклемон, Андрей и Теофил били родом от град Оксиринх. От ранна възраст се упражнявали в четене на душеполезни книги. Водени от желанието да водят богоугоден живот, се отдалечили във вътрешната пустиня на своята страна. Там срещнали свят мъж в дълбока старост и живели под неговото духовно ръководство една година. Когато той починал, останали на същото място и 60 години водели подвижнически живот. Хранели се с диви плодове и пиели вода само два пъти в седмицата. В делничните дни всеки прекарвал времето си уединено в околните планини и пещери. В събота и неделя се събирали заедно за молитва, удостоявали се със свето Причастие от Божествен ангел и така починали с мир.

За това разказва великият Пафнутий (Тиваидски), пустинник, който сам е видял тези мъже и е написал житието им.

Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".