"Андре Шение" в Стара Загора – триумфът на една столетна трупа

На 21 и 22 ноември трупата на първия извънстоличен оперен театър в България за първи път в 100-годишната си история представи "Андре Шение" на Умберто Джордано. По традиция премиерата на домакините откри единствения и уникален не само у нас, а и на Балканите Фестивал на оперното и балетно изкуство и се превърна в триумф. Две поредни вечери френетични аплаузи, безкрайни овации, викове на възторг в препълнената зала. Рядко ставаме свидетели на подобно въодушевление в български музикален театър. Прочутите старозагорски меломани още преливат от щастие и гордост заради любимата Опера.

"Андре Шение" – предизвикателна и трудна за реализиране партитура, представена с вдъхновение, майсторство, прецизност, изискан вкус и чувство за мярка, достойни за световен спектакъл. Брилянтна музикална интерпретация на перфекциониста Павел Балев; въздействащо и балансирано сценично решение на младия художник със стремителна кариера Денис Иванов; изящна и остроумна хореография на директора на балета – Силвия Томова. И действие, изпълнено с енергия и смисъл от режисьора Огнян Драганов, който в последните десет години трансформира Старозагорската опера в театър от европейска величина.

Звездният премиерен състав – Дарио ди Виетри (Шение), Таня Иванова (Мадалена) и Кирил Манолов (Жерар), превърна първия спектакъл във вечер на вокалното великолепие, достигнала апогея си с арията на Жерар от третото действие. Кирил Манолов е възхитителен в партията на лидера на революцията: достолепен и величествен, изпълващ залата с мощния си, богато оцветен баритон. Тереза Бракалова (Графинята и старата Маделон) и Сарай Диаз (Берси) – достойни и убедителни партньорки на звездите. Второто представление – вечер на актьорското майсторство, вдъхновение на сцената и възторг в залата. Емоционален и гласовит Шение на Борис Тасков, правдив и отлично интерпретиран Жерар на госта от Южна Корея Гангсун Ким и трепетна и трогателна Мадалена на Тамара Калинкина – солистката на Националната опера на Украйна, която вече три години е безспорна прима, едно от украшенията на Операта в Стара Загора.

Неустоимо привлекателна, с външност, достоверно пресъздаваща портрета на Мадалена от либретото на Луиджи Илика, Тамара отлично владее гласа си, а сценичното ѝ присъствие е лъчиста енергия, която буквално струи от харизматичната красавица. В този втори спектакъл откритие за мен беше младата Даниела Нинева в ролите на Графинята и старата Маделон – певица с изключително красив глас и безспорно бъдеще в големи мецосопранови роли.

Специално за Радио България екипът на "Андре Шение" коментира творческото си постижение. На първо място – Таня Иванова, един от най-успешните и най-търсени български сопрани в момента:

"Много харесвам тази роля. Образът търпи голяма промяна и развитие, което за мен лично е много интересно и е предизвикателство. От това безгрижно момиче в първо действие, през драмите, които преживява вследствие на революцията във второ и трето действие, докато стигне до финалния дует, където е решена и умира заради любовта. Образ, много интересен за работа – както музикално, така и актьорски… Наистина оркестърът звучеше прекрасно… това е сложна опера с много плътна оркестрация, много различна: не е Верди, не е Пучини. За всички ни беше предизвикателство, но наистина се потопихме в тази музика и щом казвате, значи се е получило. Когато си участник е малко трудно да се прецени, но усещането на сцената беше наистина за хубаво партньорство с колегите – с маестро Балев, с Огнян Драганов, който по време на репетициите, маниерът му е такъв, винаги той дава много енергия по време на работата на всички, много ни зарежда".

Доволен ли е новият директор на Старозагорската опера – диригентът Владимир Бошнаков?

"Аз не само съм доволен, аз съм изключително впечатлен от мащаба, от ефекта, който имаше постановката върху публиката, от цялостното представяне на състава на Държавна опера – Стара Загора, на всички солисти, хор, оркестър, балет, технически служби. От работата на режисьора Огнян Драганов, на сценографа Денис Иванов и най-вече на диригента-постановчик Павел Балев".

Огнян Драганов – утвърден режисьор и доскоро успешен директор на Старозагорската опера:

"Смятам, че тази вечер се получи един голям празник в Стара Загора и съм щастлив, че аз бях част от този празник. Успях да го видя в залата – усмихнатите лица, безкрайните аплодисменти, за което съм благодарен, че Операта всъщност е жива, че Операта върви напред и че може да върви напред".

Драганов открива фестивала като режисьор за четвърти път – след "Лучия ди Ламермур", "Турандот" и "Фауст" през 2015, 2018 и 2022 година. Счита, че когато един директор е и творческа личност, трябва да се търси баланс, особено в случаите на съвместяване на режисьор и директор. В лицето на Денис Иванов, с когото е работил и във "Фауст", намира "бъдещето на българския оперен театър". Драганов вярва, че Операта и Фестивалът в Стара Загора ще продължат да се развиват, защото оставя добра база от спектакли, а и Владимир Бошнаков, който е заел позицията директор, е от неговия екип и познава начина на работа, енергията и усилията, необходими, за да се създаде "нещо смислено и искрено". Личната му програма е натоварена – на първо място като преподавател в Националната музикална академия. Скоро заминава за Шанхай, където ще поставя "Турандот". Предстои му майсторски клас в Ню Йорк, ангажименти в Колумбия, Италия, Холандия. Според него длъжността директор трябва да има ограничена мандатност: "За да се създаде комфорт в това семейство, наречено оперен театър, трябва да има непрекъснато нещо ново, което да движи тази машина напред, да идва нова енергия, която да активира други публики и друго внимание. Аз вярвам в младостта, в смяната на кръвта… защото в младостта се намира пролетта. Младостта винаги е нещо ново, то дава плодовете за следващите години и за бъдещето…" – споделя Огнян Драганов.

Прочутата Силвия Томова също отбелязва юбилей. През ноември 2025-а започна десетата ѝ година като директор на балета в Стара Загора.

"Аз съм много въодушевена, възхитена и вдъхновена от това, което се случи. 100 години опера Стара Загора, 55 години Фестивал на оперното и балетното изкуство – сериозни годишнини, които са плод на дългогодишна дейност на много творци. Ето че успяхме да направим една невероятна премиера! Аз съм много благодарна на Огнян Драганов, че ме покани да бъда част от този екип. Заедно с Денис Иванов и маестро Балев някак си заедно, пътувайки във времето, пресъздавайки го, вибрирайки на едно ниво, мисля, че се получи наистина спектакъл, който може да бъде чест и гордост не само за Старозагорската опера, но и за България и може да бъде показан навсякъде по света… Щастлива съм, че всичко, което ми бе поставено като задача, успях да изпълня чрез артистите, тъй като те много вдъхновено подходиха към своите актьорски, пластични и танцови задачи… Огнян Драганов като режисьор и постановчик е вече много голям майстор. Имах задача пасторалът да бъде изигран от хора, които се движат като кукли, марионетки, парализирани от цялата ситуация, а  всъщност преки участници в терора, тъй като пасторалът се изпълнява от слугите".

• Силвия Томова и нейната елитна многонационална балетна трупа от Стара Загора

За талантливия художник Денис Иванов "Андре Шение" е 30-то заглавие в творческия път и 15-то в Старозагорската опера. В основата на сценичното му решение е разцепеният като от мълния портрет на майката на главната героиня – Графиня ди Куани.

От този символ на унищожението на един цял свят Иванов сътворява декори и костюми с невероятна красота и размах: пищни, но не претрупани в началото и страховити, но не отвращаващи в сцените на революцията и терора:

"Аз първо дълго се колебах в каква стилистика изобщо да бъде решен спектакълът. Огнян Драганов по принцип обича, както и аз, по-модерното, по-изчистеното, дори футуристично – и се колебаехме… Защото "Андре Шение" е опера, която дава достатъчно свобода, може да се подходи по различен начин. Бяхме направили дори един много интересен вариант, който също щеше да бъде с "à la" класически костюми, но с доста по-агресивна сценография. Но в последния момент някак си и аз, и той превключихме и дойде като позив, че спектакълът трябва да изглежда другояче. Може би решението бе продиктувано от факта, че това е първото представяне в Стара Загора и наистина – на публика, която не познава изобщо едно произведение, може би първият път трябва да бъде с постановка, максимално близка до автентичността. И макар че е "уж" класическа постановка, в нея има много деликатно загатнати модерни елементи. В костюмите, особено в първо действие, макар и с тази натруфеност, която е необходима за стила рококо, наблюдаваме съвременна линия. С тези рокли спокойно може да се излезе на празничен концерт – една певица може да ги облече. Перуките са много богати, много красиви, но нямат "нафталиново" усещане. Това беше много важно за мен.

Във всяка постановка – ако тръгвам в "à la" класически аспект, винаги внимавам да не "мирише на старо" и да не изглежда като извадена отпреди 30 години. Това е трудно да се постигне – става с баланс, елегантност и много опит в работата, за да не е кич, да не е бедно, пък и да не е пресолена манджата, защото … не е красиво и публиката интуитивно усеща всичко и много се дразни от такива дисбаланси".

За творчеството си Денис Иванов казва: "Изградил съм си стил, който не е задължен на дадена стилистика … Аз мога да направя постановка с анцузи, мога да направя и съвсем класическа. Ако режисьорът ме убеди, че нещо е точно за конкретния спектакъл, съм готов на всякакви експерименти и това много ми харесва. Смятам, че във всички творци трябва да я има тази… диалогичност. За мен красотата и естетиката винаги са на първо място".

Утвърденият европейски и световен диригент Павел Балев е направил основно разместване на оркестъра, което директорът на театъра Владимир Бошнаков смята да запази. Това подреждане на музикантите в оркестрината не е революционно, а е стандарт за типа италианска опера, който се знае от старите италиански "маестри". То все още се практикува, особено когато става въпрос за белкантови творби – пояснява Балев:

"Точно такова беше разпределението, което имах, когато дебютирах във Виенската държавна опера. То открива струнните, създава много силна балансираност между отделните струнни звена и в същото време – компактност на дървени и медни в контакт с концертмайстора, което е много важно. Смятам, че успяхме да омекотим медните като цяло и да отворим звука на щрайха, който е малоброен. Музикантите от струнните инструменти, които влизат в оркестрината, са сравнително малко за тази опера и аз имах задачата да отворя звука на вътрешните гласове, които са представени с малко хора в групите си".

В спектаклите направи впечатление невероятната спойка между оркестъра и сцената. "Мога да кажа, че всички са много ентусиазирани и откликваха страхотно" – казва Балев. "Много добре подготвен хор, който звучи отлично и беше стабилен елемент на целия спектакъл, защото там можех да разчитам през цялото време на всички трудни встъпления, които бяха просто чудесно подготвени и хорът си беше на мястото във всеки един момент". В интерпретацията на Балев има линии, акценти, изведени гласове, които дори опитен специалист не е чувал и се пита: "Това имаше ли го в партитурата?". "Имам някакво обяснение" – усмихва се Балев. "Аз записи не слушам по принцип. Опитвам се да намеря моите си решения на базата на четенето на ноти. И в някои отношения изненадвам и певците, като им казвам: третата ария не е ария, а е шансон; четвъртата ария е един романс. Друг вид мислене, малко преобърнахме тяхната представа, защото записът не им дава съществените неща. Те, слушайки записи, започват да повтарят. Но ако човек стигне сам до определени интерпретационни решения, тогава вече нещата стават други и те започнаха да ми вярват. Може би защото имах аргументи. Защо например в първия дует Мадалена не пее високия тон, както го пее Андре Шение? Във всички записи тя повтаря неговия тон, което не е по партитура! Има си традиции, които са започнали вече да променят автора. Аз идвам с аргументи и … доводът "запис" не важѝ! Имаме мисловен процес и драматургична концепция, която ми позволява аз да изграждам заедно с тях. И може би на това се дължи тази спойка, за която говорите, защото има изградено единомислие и адекватни основания нещата да се направят по определен начин".

100-годишнината на Старозагорската опера и юбилейното издание на Фестивала за Павел Балев (роден в Чирпан и завършил Музикалното училище в Стара Загора) са повод едва през 2025 г. да… дебютира на сцена в града! "По добре късно, отколкото никога" – смее се диригентът. Заслугата е на Огнян Драганов, а маестрото се радва, че е имал възможност в такъв юбилеен сезон да направи точно това предизвикателно и впечатляващо заглавие. И ако бъде поканен, с удоволствие ще дойде отново в Стара Загора.

Този град и неговата Опера притежават неповторим дух, завидна енергия и имат сходни истории. Опожарявани и унищожавани, с времето те се възраждат като феникс от пепелта. Днес Старозагорската опера е изключителен театър, съизмерим с европейските. А по данни на Националния статистически институт Стара Загора и регионът са на второ място в България по степен на икономическо развитие. Градът на липите и поетите и Старозагорската опера очакват гости на уникалния Фестивал за оперно и балетно изкуство всяка година – в края на ноември и началото на декември.

• Уникалните празници на операта и балета в Стара Загора започват на 21 ноември

Снимки: Facebook/StateOperaStaraZagora, БТА