Градската среда – възможност или затвор за хората с увреждания

3 декември е Международният ден на хората с увреждания – дата, в която си припомняме, че достъпната градска среда не е лукс, а необходимост. В България темата остава болезнено актуална. Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи за периода 2005–2020 г. у нас живеят над 654 хиляди души с трайно намалена работоспособност или степен на увреждане. Над 22 хиляди от тях са деца. Това са хора, които рядко виждаме на улиците, в превозните средства, в магазина, защото градската среда често не е съобразена с нуждите им. А истината е, че достъпността засяга всички – включително родители с детски колички, възрастни хора или всеки от нас, който може да се окаже временно затруднен.

Защо придвижването в българските селища е толкова трудно за хората в неравностойно положение?

"София реално е един недостъпен град – казва ни Аделина Банакиева – доброволец и граждански активист, която от години се бори за достоен живот и равен достъп до обществените пространства. И дава пример: – Метростанция "Сердика", разположена на метри от централния площад "Св. Неделя", продължава да има странично поставено огледало на асансьора си, което възпрепятства с около един сантиметър влизането на инвалидна количка, а иначе тя е тотално недостъпна от всички посоки. Откъм Съдебната палата са поставени рампи с изключително остър наклон, по които е абсурдно да мине както човек с инвалидна количка, така и майка с детска количка. Поставянето на тези т.нар. рампи, за да изпълним нормативите, но без да съобразим техния наклон, е изключително обидно за хората с увреждания."

В Европа липсата на възможност за рампи често се компенсира чрез външни или вътрешни асансьори. Според Банакиева това е напълно възможно и у нас.

"В България сме коментирали много с представители на Асоциацията на вносителите и производителите на асансьори, че асансьор може да бъде поставен навсякъде – ако не вътре, то отвън. Може да съществува сам по себе си и има вариант да бъде укрепен. Той не е невъзможно скъпа екстра за обществено пространство, но просто не се прави."

Друг сериозен проблем е, че за да бъде монтирана рампа във вход на жилищна сграда, се изисква съгласието на всички съсобственици.

"Българите, колкото и да ми е неприятно да го кажа, смятат, че тези рампи ще пречат, ще развалят външния вид на блока, а това просто трябва да го има навсякъде, тъй като това е норматив, който се отнася до всички сгради, в които живеят над три семейства" – коментира Банакиева.

Изкуството като огледало на проблема

Актрисата Ива Свещарова влиза в обувките на хората с двигателни затруднения, научавайки се да се придвижва с инвалидна количка:

"При първото ми сядане, признавам, че бях доста притеснена. Усещането беше странно и веднага започнаха силни мисли за това как човек оцелява, придвижвайки се по тази ужасна инфраструктура – не само в София, но и в цялата страна."

Ива пресъздава главната героиня във филма"Цветовете на града", с който режисьорката Петя Андреева фокусира вниманието ни върху темата за недостъпността на градската среда. Вдъхновява се да представи социално значимия проблем чрез средствата на изкуството след случайна среща с човек в инвалидна количка. Това я кара да погледне с нови очи към препятствията, през които тези хора преминават ежедневно.

"Тази тема много ме измъчва, защото хората в България, които са трудно подвижни, реално са почти затворници. Филмът участва на различни фестивали и след всяка прожекция сме правили дискусии с публиката. За съжаление, реакция от институциите все още няма. Забелязала съм, че те реагират повече на клипчета в интернет, но и тогава е по-скоро "защото се вдигна шум", а след това всичко продължава постарому."

По думите ѝ, за последните 20 години София е станала по-достъпна – транспортът е подновен, има повече нископодови превозни средства. Но остава друг проблем – отношението.

"Случвало ми се е точно пред мен, вървейки с детската количка, семейство с две деца да паркират на тротоара. Те имат тези деца, знаят, че преминаването е трудно и въпреки това показват на наследниците си точно такъв пример. Виждала съм дори учебна кола, паркирана на тротоара като част от шофьорския курс."

И така, промяната на средата е въпрос на отговорност – лична и обществена. В този смисъл е и посланието на Ива Свещарова:

"Искрено се надявам институциите да поемат най-накрая своята отговорност и да започнат да си вършат работата както трябва. От тях зависи пълноценният живот на изключително много хора. Също така се надявам всички хора във физически затруднено положение да започнат да бъдат по-видима част от обществото, така както е в държави, където има адекватно изградена инфраструктура."