България след протестите – бюджетът оттеглен, гражданите настояват за ценности

В последните дни България стана сцена на масови граждански протести – десетки хиляди излязоха на площадите в градовете на страната на 26 ноември и 1 декември като реакция на предложения от правителството проект на бюджет за 2026 година, но също така и на натрупаното обществено недоволство, което надхвърля рамките на финансовите спорове. Най-масовите демонстрации у нас в последните години прераснаха в протест за ценности, социална справедливост и демократични принципи.

• Хиляди на протест в София и големите градове на страната
  
  
• Хиляди протестиращи в София и страната поискаха край на корупцията
  
  

В резултат управляващите оттеглиха предложението си за финансова рамка на държавата за 2026-а, когато България ще се присъедини към еврозоната, възобновиха преговорите със социалните партньори, а анализатори заговориха, че предсрочните избори са неизбежни. В този тон влезе и държавният глава Румен Радев, който в извънредно обръщение към нацията вчера посочи:

 "Опитите протестът да бъде представен като бунт срещу бюджета подценяват самото събитие. Твърденията, че това е бунт само на младите, омаловажават процеса, защото на площада бяха хора от всички поколения. Българите надигнаха глас срещу похитената държава, корупцията, беззаконието и отказа на политическата класа да чуе гласа им" – каза Радев, допълвайки, че предсрочните избори са единственият път напред.

"Правителството не трябва да подава оставка" – отговори лидерът на партията мандатоносител ГЕРБ Бойко Борисов. От своя страна организаторите на протестите – опозиционната коалиция "Продължаваме промяната – Демократична България" заявиха, че до края на седмицата ще внесат вот на недоверие към правителството, а по време на дебатите по вота предвиждат и нов протест пред сградата на парламента.

Управляващите вече не могат да игнорират обществената реакция, а мащабът на протестите може да нарасне значително – посочи доц. Тодор Ялъмов, зам.-декан на Стопанския факултет на Софийския университет: "Ако вчера са протестирали 100 хиляди, утре могат да са 200 хил. души" – каза той в интервю за БНР и подчерта, че проектобюджетът е изпращал лоши сигнали към младите хора и предприемачите:

"Този бюджет трябваше да бъде празник за влизането ни в еврозоната, да показва стабилност, мислене за бъдеще, за това, което ще накара младите хора да останат в България да правят бизнес. Ключовите проблеми на бюджета действително удрят в джоба и плановете на младите хора" – обобщи той и допълни, че средната класа остава недооценена, въпреки че е гръбнакът на икономиката.

Юристът и лидер на "Движение 21" Татяна Дончева свързва протестната ескалация с натрупано усещане за безнаказаност във властта:

"Управляващите непрекъснато натискат педала на нахалството. От есента това придоби безобразни размери" – каза Дончева в интервю за БНР. Тя описа политическия живот като "объркан, размазан", доминиран от импровизация и емоции. По думите ѝ, недоволството може да доведе до нов изборен цикъл, ако правителството не успее да върне доверието на обществото.

За социолога Добромир Живков от "Маркет линкс" протестите не са просто реакция на конкретни решения, а дълбоко ценностно противопоставяне: "Това е ценностно-базиран протест… българските граждани реагират върху тези заплахи за демокрацията, които представляват управляващото мнозинство", каза той пред общественото радио. И предупреди, че неадекватната институционална реакция може да доведе до опасни последици – разрушаване на държавността и излизането на преден план на нов "спасител", който може да бъде и изключително краен и радикален.

Не бива обаче да се изключва и социално-икономическият мотив в общественото недоволство, казва още социологът: "Има хора които не харесват този бюджет – с данъци с притискане на бизнеса, с увеличаване на държавните разходи и намеса на държавата на нива, каквито не сме виждали от много години". Той сравнява гражданската енергия днес със ситуацията през 2020 г., когато имаше масови протести с желание за промяна на политическия модел в цялата страна, но също и в редица градове по света, където има български общности.

"Но това социално напрежение, което преди пет години видяхме на площадите не успя да постигне целите си за реформи в страната, най-вече по отношение на това да има работещи анткорупционни институции, прокуратура и правораздавателна система като цяло – около 75 % беше подкрепата за тези точно искания на протестите тогава, но тези настоявания на българските граждани не намериха впоследствие своето развитие. Тази енергия остана да тлее, въпреки че беше разпиляна през годините с тези множество на брой изборни кампании и пр."

"Мисля, че предсрочни избори ще имаме в рамките на година, предвид събитията от последната седмица. Ние следим политическата радикализация, която се повиши значително, особено сред прогресивно-либералните избиратели, тази енергия няма да бъде загубена. Има и нов кандидат за спасител на България от тази политическа криза – визирам президента Румен Радев – който да внесе нормализация, защото именно това е в основата на протестите. Иска се нормализация на държавата, работещи институции, независими и експертно базирани регулатори."

Оттеглянето на проектобюджета показва, че управляващите усещат нарастващия натиск. Остава неясно дали това е знак за преосмисляне или временно тактическо отстъпление. Общественото напрежение обаче продължава да расте и е все по-ясно, че протестите са израз на стремеж към по-дълбока системна промяна, а не просто към временна политическа корекция – реакцията на мнозинството е крайна, реална и осъзната. На преден план излиза младото поколение българи, което е непримиримо към  политическото статукво и начина на говорене на политическия елит. Важно е обаче тази протестна енергия да бъде насочена към политическа активност във времето, когато ще се случат следващите парламентарни избори в страната.

Редактор: Елена Каркаланова