Яни Никола от Мала Преспа: Ние сме живата връзка между Албания и България

"Здравейте! Казвам се Яни Никола. Pоден съм в Мала Преспа, Албания, където завърших и първоначалното си образование. Произхождам от семейство българи по народност, които поколения наред живеят в този красив, но много малък край в Албания - Мала Преспа." 

Така ще започне днешната ни история за миналото, настоящето и бъдещето и нас, хората, които ги свързваме. Радио България неведнъж е разказвало за българите в Албания, които живеят по тези земи от векове. Историческа за всички тях ще остане 2017 година, когато сънародниците ни за първи път бяха официално признати от властите в Тирана за малцинство по силата на закона. През 2023 година се извърши и официално преброяване на населението, 12-то поред, в балканската държава, което ясно показа наличието на общност – 7057 души самоопределиха себе си като българи. Екипът ни лично е усещал гостоприемството и топлината на тези хора. Чу историите им, болката и надеждата им. И днес, когато двете балкански държави са по-близо от всякога на единния европейски път, ви срещаме с със един от стожерите на българо-албанското приятелство – Яни Никола. От шест години той е заместник кмет на Община Пустец, в най-гъсто населения от българи район на Мала Преспа, и главен секретар на "Дружеството за българо- албанско приятелство" в албанския град Корча. Човек, който по-добре от нас знае какво е да вървиш напред с памет и любов към родината си, която е на една ръка разстояние от теб.

Никола е един от онези 3691 мъже и 3366 жени, които превърнаха българите официално в четвъртото по численост малцинство в страната след гърци, роми и балкански египтяни по данни на Албанския  статистически институт. Две години по-късно властите в Тирана все още не са оповестили конкретните данни по населено място, а това е от ключово значение за сънародниците ни там.

Българите в Албания живеят основно в района на Мала Преспа, Голо Бърдо, Дебър и Гора и ако преброяването по тези места покаже наличието на поне 20% българско население те ще могат да изискват от местните власти обучението в средните училища да бъде на майчиния им език. А това е пряко свързано със запазването на българската култура, история, традиции и дух по тези места. "Резултатите все още се бавят по политически причини" – казва ни Яни Никола. Роден през 1986 година за него въпросът "Какъв е по народност?" никога не е съществувал:

"Още от малък аз знам какъв съм и не се срамувам от това, подобно на много хора, примерно в Република Северна Македония, които се срамуват, че са българи. Аз съм горд с това, което съм и не се срамувам да го заявявам публично."

Яни е от децата на България, родени далеч, но получили най-ценното – любовта към родината от родители си, и образование в нея. Голямата му мечта била да следва медицина в Плевен и да лекува хората. Но съдбата имала друг план и през 2004 година е приет да следва право в Русенския университет "Ангел Кънчев". Завършва и въпреки желанието му да остане да живее и работи в България семейни причини го връщат обратно в Албания. За да лекува българската идентичност на чужда почва.

"След завръщането ми в Албания работих няколко години в неправителствени организации, а през 2015-а заедно с мои приятели, завършили също в България, и с нашия приятел Димитър Пандовски основахме "Дружеството за българо-албанско приятелство" в град Корча. Още от самото начало осъзнахме колко е важно да бъдем обединени. Да дадем глас на нашата общност и да работим в нейна полза. В началото започнахме с организирането на безплатни курсове по български език, културни и образователни инициативи, конкурси за деца и младежи. С подкрепата на фондация "Българска памет" на д-р Милен Врабевски също сме участвали в семинари, организирани в България, където сме водили много деца от нашия край. Днес организацията ни управлява две български неделни училища в град Корча и град Поградец, където се обучават около 45 деца. Основната ни цел са младите хора, българи. Ние сме живата връзка между България и Албания. Мост на приятелство, култура, взаимно разбирателство" – казва сънародникът ни.  

И ако си позволим да използваме думи на големия поет и революционер Христо Ботев от стихотворението му "Хайдути" ще кажем – Кой не знае Яни Никола, кой не е слушал за него? Такава е истината за района на Мала Преспа, в което се убеди лично екип на Радио България само преди месец при гостуването ни там. И като човек, който е познат и сам познава българската общност в дълбочина, Никола не спестява и проблемите, които тя има днес.

"Проблемите са различни. Българите тук живеят в много бедни райони, изоставени, без инвестиции. Като на първо място мога да посоча здравеопазването. Тук няма специалисти, а хората са много бедни и нямат възможности да отиват да се лекуват в специализирани клиники в столицата или в по-големите градове на Албания. Поради тази причина, благодарение на фондация "Българска памет" и д-р Милен Врабевски, направихме инициатива и в края на октомври месец тази година за четвърти пореден път организирахме безплатни общи медицински прегледи в района на Преспа. За последните две години над 500 човека бяха прегледани, а тези с по-тежки заболявания или диагнози ще бъдат лекувани напълно безплатно в България, благодарение на д-р Врабевски. Това е наистина една много добра новина за нас и успех на инициативата. Друг проблем е липсата на работа за младите. Хора избират да емигрират или в чужбина или в по-големите градове, което за нас е голям проблем, защото селата в района започват да изчезват от демографската карта."

Решение има, казва ни още Яни – трябват инвестиции и перспектива за младото население, не само за онези 5100 българи от Мала Преспа. Дали това ще се случи с приемането на Албания за пълноправен член на ЕС, път който държавата официално пое през 2024 година и вероятно ще приключи през 2030, може да гадаем. Самият Яни Никола защитава успешно своята докторантурарантура през 2017 година на тема "Българо-албанските отношения в светлината на общоевропейските интеграционни процеси" в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград.

"Аз мисля, че промяна само заради ЕС няма да има. Но тогава ще бъдем по-близко с България. Ще паднат границите и ще сме едно – казва сънародникът ни. – Нашата цел сега е да поддържаме българския дух тук, в Албания, да продължаваме да пазим българския език и култура, а в бъдеще да имаме и наши представители в албанския парламент, за да може гласът ни да бъде по-близко до управляващите" – обобщава Никола и признава, че днес с власт имащите в Албания нямат нищо общо, но нямат и проблеми. Колкото до българските държавници Яни Никола е на мнение, че работят добре и получават подкрепа, особено в лицето на българското посолство в Тирана и неговия ръководител г-н Ивайло Киров.

"България в момента е в политическа криза, но трябва, като европейска държава, да има стратегия спрямо българите в чужбина. И тази стратегия, независимо от промяната на правителствата, трябва да съществува и да бъде по-близко до нас – българите зад граница."  

В навечерието на коледно-новогодишните празници Яни Никола пожелава на всички българи:

"Да бъдат живи и здрави! На сънародниците ни в България напомням да не забравят, че има и българи, които живеят зад границата, особено в Албания, в районите на Върбник, Мала Преспа, Корча, Поградец, Голо бърдо и Гора. На всички българи по света искам да им кажа, че трябва да допринасят за добруването на родината, защото няма по-добро от твоята държава, да работиш в твоята държава и да живееш в нея. Да търсят възможности да се върнат, да работят в България, за да става тя все по-силна."

Или просто да градят своите малки дружества на приятелство с България и местата, които са превърнали в свой нов дом. Защото границите падат и някой ден наистина ще бъдем едно, за което мечтае и Яни Никола- българин, роден и израснал в Албания.

Вижте също:

• Албанското Голо бърдо пази традициите и спомените на старите българи (ВИДЕО)