Антиохийската църква подкрепя българите в ОАЕ да се молят на роден език

Година след разпадането на династията Асад, Сирия продължава да се възстановява от разрушителната гражданска война, която принуди стотици хиляди сирийци да напуснат родните си места. Надеждата за промяна и по-добър живот понякога отстъпва пред усещането за безнадеждност, на фона на разрухата…

"В такива обстоятелства не можем да помогнем на всички хора да останат в страната" – отбеляза митрополитът на Хомс от Антиохийската църква Григорий Хури, в специално интервю за Радио България, с благословията на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний и съдействието на посланика на България в ОАЕ Иван Йорданов.

В началото на декември, Негово Високопреосвещенство посети за втори път България и разказа за трудностите и предизвикателствата пред християнското население в своята епархия.

"Направихме всичко възможно, за да запазим вярата у хората, защото тя е най-важното, което помага на човек да преодолее трудностите, докато достигне до по-добри времена. Вярваме, че нашият Господ Иисус Христос е в Църквата и ни води, защото ако не ни водеше Той, нямаше да можем да продължим." 

След Йерусалимската църква, Антиохийската е най-старата християнска църква в света. Тя обхваща Сирия, Ливан, Ирак, Кувейт и страните от Арабския полуостров (с изключение на Йордания). Първият епископ на тази древна Църква, преминала през най-страшните гонения, е апостол Петър. Там се заражда и монашеството, а Антиохийската богословска школа оставя богато литературно наследство. Първите три века от християнската ера Антиохийската църква териториално е най-голямата в християнския свят. В резултат на арабското нашествие (през 637 г.), завоеванията на кръстоносците (XI-XIII в.), мамелюците (XIII в.) и турците (началото на XVI в.), Антиохийската православна църква губи величието си. Сходна съдба преживява и България, която успява да оцелее под петвековно османско владичество, благодарение на православната вяра, която крепи народа ни:

"Ние 400 години бяхме под османско владичество, а след това още 100 години под друга форма на потисничество – припомня митрополит Григорий. – Вярваме, че нашият Господ няма да забрави своите деца в това място на света. Молим се те да бъдат под Неговата защита навсякъде по земята и да живеят свободни. Молим се за хората, които останаха в Сирия и за хората, които я напуснаха по каквито и да било причини. Опитваме се да им кажем, че където и да отиват трябва да носят Иисус Христос в сърцето си. Това е единственото, което може да ги спаси. Опитваме се да помогнем на всички, които искат да останат, но трудностите са огромни. Дори правителството не би могло да им помогне. Не можем да кажем на младите: "не мечтайте за добър живот, не мечтайте за добро образование", когато има сериозни икономически проблеми в държавата и всичко се разпада, всичко колабира – образование, живот, здравеопазване.И всички тези несгоди произлизат от духовни проблеми." 

Днес значителна част от вярващите в съвременната Антиохийска църква (около 5 от 7,5 милиона християни) са от ливанската и сирийската диаспори в Северна и Южна Америка, които се формират там през ХХ век, при масовата емиграция на християните, бягащи от войните в Близкия изток.

"В момента имаме около 70 хиляди семейства в епархията на Хомс, но за съжаление не можем да ги умножим по 3 или 4, членовете им в повечето случаи са двама, тъй като голяма част от младите емигрираха и останаха само възрастните, които са мнозинството. И това е едно от нашите най-големи предизвикателства", споделя с болка митрополит Григорий. И понеже познава трудностите на живеещите далеч от родината свои чада, Антиохийската църква гледа благосклонно и с разбиране на православните общности в диоцеза си, сред тях са общините на гръцките, румънските, сръбските и руските православни християни.  

"Оценявам желанието и вярата на българите да се съберат и да изповядват своята вяра в храма, водени от добрите намерения на негово превъзходителство посланика в ОАЕ, с благословията на Негово светейшество Българският патриарх Даниил и с последователните действия на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний. Огромна радост е да имаме сред нас нашите братя и сестри от други народности, изповядващи вярата на друг език. С благословията на Негово блаженство патриарх Йоан Х, ние се опитваме да изразим себе си като отворен дом за всеки православен християнин от всяка точка на света."

Следва продължение…